Еуфория и Тъга вече почти лежаха на бара. – Супермееен! – провикна се Еуфория и разклати празната си чаша в лицето на бармана, а челото й тупна върху изпънатата ръка. Тъга я гледаше. Акварелният образ на Еуфория менеше цветовете си и Тъга отчаяно се мъчеше да разбере какво е станало с косата й. ‘Лилава е…’ помисли … Continue reading
