Първи спомен.
Тръгваме с мой състудент за море и за да не губим ЦЯЛ ДЕН хващаме нощния експрес. Пристигаме рано сутринта в Бургас. Рейса за Созопол. Към 9ч сме в квартирата. Естествено лягаме да починем. Събуждаме се към 20 ч и отиваме на дискотека. Лягаме си към 8ч сутринта. Събуждаме се към 20 ч и отиваме на дискотека…
След десет дни, на гарата, приятелят ми задава резонен въпрос - “Абе, пич! Не трябваше ли да се топнем поне веднъж”.

Втори спомен.
Колега от следването заминава на сватбено пътешествие. Петък. Гранд хотел Варна. Резервация за 3 дена. Пристигат. Настаняват се и излизат да се разходят. Разхождайки се се сещат, че са близо до дома на един друг колега. Отиват му на гости. Баща му празнува рождения си ден заедно с бригадата си. Ядат. Пият. Започват да играят бридж. Придрямват. Ядат. Пият. Пак играят бридж…
Прибират се в хотела. Стаята им е оправена, а куфарите им са прилежно строени в коридорчето и ги очакват.

Извод:
Не съжалявай, че не си отишла до Тасос. Не е ясно, кое е по добре:
Да не си на Тасос, но да си представяш, че си там, или да си там, но да забравиш за това.

Дефинираме подпространството така, че то да се определя от търсача, съкровището и прав, например цилиндричен, тунел между тях - такъв, че търсача свободно да може да мине през него..

Така дефинираното пространство не може да бъде напуснато нито от съкровището, нито от търсача - нали е дефинирано чрез тях. Каквото и да правят няма измъкване … … математика Следователно, ако търсача тръгне напред, рано или късно ще стигне до съкровището. По скоро рано.

Най-важният извод тук е, че ако вървим напред винаги ще намерим съкровище. Важното е да не стоим на място, нали …

Естествено задачата по намиране на съкровище крие и някои рискове, които лесно могат да обезмислят цялото предприятие и вместо радост от намерено съкровище да получим разочарование и даже тъга.
Няколко важни качества трябва да възпита човек в себе си за да може да търси съкровище по този начин:

Внимание:
Вървейки напред трябва да се оглеждаме много внимателно да не би вече да сме намерили съкровището. Понякога никак не е лесно да го разпознаем - то си стои пред нас, прави каквото там правят съкровищата, но на нас и през ум не ни минава, че всъщност вече сме го намерили. И го подминаваме. И ходиме да дириме Михаля после. На мен например само преди месец … такова съкровище ми се изплъзна … ама разбрах чак като бях подминал. Много трябва да се внимава

Целенасоченост:
Понякога съкровището може да е ситуирано на голямо разстояние от човека, който го търси - както в географски, така и във времеви аспект. И до колкото си имаме друга работа (не само да търсим съкровища) вървим, вървим напред и забравяме всъщност накъде сме тръгнали. Търсенето на съкровище по описаният начин изисква винаги да знаем накъде вървим. Винаги. И да го правим.

Постоянството и вяра
Както вече споменах пътят може да е дълъг. Не трябва да се отказваме, дори ако тунела на моменти се окаже наклонен и ние се изкачваме по стръмнина. Намирането на съкровище е гарантирано и дори математически доказано. Който не вярва да провери.

Допълнителна литература:
При задълбочен прочит и анализ на горния текст лесно се вижда, че между търсенето на съкровища и пътят и пътникът може да се направи паралел. Във фундаменталният си труд “Неприятният татарин” видният търсач на съкровища Людмил Станев черпейки мъдрост от Изтока неслучайно разказва:

Един японски автор от Х вeк попитал майка си:
- Кaквo сънуват cкитниците, мамо?
- Дали сънуват път или пък къща?

Мaйкa му, мъничка японка, се пипнала пo oкoтo и казала:
- Сънуват пътя, кoйтo винаги ги връща.