- Аз пък, напоследък съм се вторачил в една дума … - каза Бившият Съсед за Цял Живот, художник, докато подпираше балконската врата на кухнята.  

Само тук се пуши, и въпреки, че Домакинята е направила страхотна аранжировка в хола – свещи, пердета и Сара Брайтман, целият купон виси в кухнята. Засега сме малко, но чудесно се справяме и така.

Ние се заблещихме срещу него. Какво ли разбират художниците от думи. Да си гледат образите и да не се бутат в „А” група, така казвам аз. Разбира се, в „А” група влизаме Приятелката му и аз – рекламистки, както и Другият Колега, но той дойде по-късно.

- Коя дума?! – заядохме се в хор.

- Корпулентен.

- Няма такава дума. – каза твърдо Приятелката му.

- Току що си я измисли. – добавих аз.

- Как го каза? – намеси се и Учителят.

- Не бе, има!

Упорит при това. И той леко вдига интонацията към края на изречението, като гоцеделчевчани. Аха, да запее.

- И какво значи?

- Абе, глупости! Нищо не значи.

- Да нямаш предвид „турбулентен”?

- Не. Кор-по-лен-тен.

- Кор-по или кор-пу?

- Пу?!

- Или Кур-пу? – смях и отрицание.

- Добре де, какво значи?

- Ами не съм сигурен… нещо голямо. Днес като видях твоя любим се сетих, че той ми прилича на корпулентен. Такъв един голям.

- Да, - съгласих се. – макар, че той не е толкова голям, просто има присъствие.

- Точно така, корпулентен е някой с присъствие, например.

Присетих за нереализираната си страст към инсинуиране на тема произхода на думите. Обаче колкото и да превъртах файловете никаква инсинуация не ми идваше наум.

- Откъде ли може да идва? – запитах се на глас.

Първа се сети Приятелката му, но тя май е филоложка и това нейното не се брои за инсинуация. То си е обикновено предположение.

- Корпус? – оживи се тя.

- Да! – светна Бившият Съсед за Цял Живот. – Нали корпуса е обемен, така да се каже, и пори въздуха, – и заплува с ръце. - ето така.

Нагледната агитация въобще не трогна Приятелката му.

- Не, - отряза го тя. – просто ти си я измисляш тази дума.

- Има я! – заинати се Бившият Съсед за Цял Живот.

- Къде, бе човече?! В речника има ли я? – обадих се.

- Сега ще звънна на мама! – закани се Приятелката му и грабна телефона. – Тя ще провери във всички речници.

„Обади се на приятел” ми е любимия жокер. Майка й дълго не вдигаше.

- Сигурно разхожда песа. – оправда се Приятелката му. – Винаги го забравя, когато разхожда песа.

- Кое, речника ли? – обадих се аз. - Възмутително!

Наистина не го носеше и трябваше да я изчакаме да се прибере. Час по-късно, все още се бъзикахме с корпулентността, от време на време. Майката се обади да докладва, че думата я няма нито в речника на чуждите думи, нито в правописния, нито в тълковния. Във френския речник, обаче, намерила една с подобен корен. Приятелката му не ни обясни подробно, а ние някак си не държахме да разберем точно какво е, но означавало нещо обемно, масивно, с присъствие, аура и прочее. Всичко това или някое от тези.

- Снажен. – сети се Бившият Съсед за Цял Живот, художник.