Успехът е ежедневие.

Неуспехът също.

Но това не е моята тема.

Привлече ме тази за връзката между Пипи и успеха.

И реших и аз да се изкажа, но няма да пиша до lyd. Да не се излагаме пред чужденците, така да се каже. 

Какво значи да успееш? 

Да успееш, значи да победиш нещо и/или някого. Въпросът е какво и/или кого?

Май е само „кого”.

Хич никой друг да не е замесен, поне ти участваш. Значи винаги има „кого”. А „някой” идва пред „нещо” – по подразбиране и по статистика. Значи „какво” е второстепенен въпрос. Подробност. Конкретика. Но щом ти винаги участваш, излиза, че няма дори въпрос „кого”. Защото „аз” е винаги пръв пред „той”, „те”, „тя” и другите местоимения. (Ако това не е вярно, то за чий успех говорим?).

Ясно е кой е „кого” - ти самият.  

Така, че ето кого побеждаваш в няколко конкретни случая: 

3+1 вида успех 

В добрия случай – побеждаваш само себе си.

В екшъна – лошите.

В кофти случая – другарчетата, които, горките, и те се стремят към твоя успех.

В най-лошия (и, за щастие, изолиран) случай – най-близките. 

Първите три се ядват, в низходящ ред, а последното си е гадост, но все едно - нали е в изолация. 

 

Отклонение 

Елементарно, Уотсън.

Да, ама, логиката е коварна материя.

Айде сега обратно: Щом побеждаваш себе си, то победител ли си наистина. И въобще, кой печели? Чий е успеха? Може да се приеме, че си всъщност победен. Неуспял. И с какви ресурси се самопобеждаваш? Като барон Мюнхаузен се издърпваш сам за косата? Едва ли.

Ако приемем, че не можеш да се победиш сам, но все пак някак си успял, и не си господин барона, значи някаква външна сила ти е помогнала. Тогава значи е нужно да помолиш за помощ. Конкретна - действия, дедлайни.

И, явно, ще ти се помогне. И тогава ще успееш.

И така нататък.  

С две думи, май няма универсална тайна на успеха. И вероятно точно затова темата се казва „моята” тайна на успеха. Демек, нещо много лично и … конкретно. И  много американско. Макар да не оспорвам, че добрият пример може да послужи на някого.

Може и да може. 

И понеже беше намесена Пипи, и аз като Станислав Точев не мога да се дистанцирам. 

Какво прави Пипи? 

Ежедневно успява. Щом тя може, значи и ти можеш, нали така. Това, според мен, е така. 

1-ва хрумка: А, всъщност, може ли Пипи?  

Разбира се. Кой би могъл да оспори нейното превъзходство над всички останали в създадената за нея вселена? Не и аз. Тя е моят фаворит там и тук, ако я срещна. И твоят и техният. Нашият герой. 

2-ра хрумка: Ама, Пипи ни води с осем обиколки … 

Пипи няма как да не печели. Тя има най-малко три точки в бекграунда си, които й позволяват да скъса челната група поне с осем обиколки. Тя е много по-напред от нас, бедните гаврошовци. Шмрък.

1-во. Тя е самостоятелна, независима, взима решенията си сама.

2-ро. Тя има финансови ресурси. Цял куфар със златни парички, които често са предпоставка за успех. Не се притеснява за оцеляването си – айде така да го кажем.

3-то. Тя притежава изумителна физическа сила. Може да вдига цели коне. И това ако не е неравен старт… Много помага за нейните ежедневни успехи. 

3-та хрумка: Това не е най-важното. 

Тези три фактора всъщност не са най-важните за нейния успех. Тя въобще не печели заради тях. Тя е победител винаги, първо, защото знае кои победи си струват.  

1. Побеждава сама себе си. Когато се оказва, че на тавана няма призраци, тя обещава на уплашените Томи и Аника да сплеска носа на този, който ги е излъгал за това. „Но това беше ти, Пипи.” – напомнят й те. И тогава тя сама се удря силно по носа. И начина, по който се строява сама за лягане – пълен дзен. Успех от най-чиста проба.

2. Побеждава лошите. Хулиганите, крадците, акулите и всички, които тормозят другите нямат шанс при нея. Обаче, тя добре разбира разликата между лошо поведение, лош човек и естествено гладна акула. Какво прави тя?

- Уплашва децата-хулигани до смърт. Така им показва как биха се чувствали те на мястото на обиждания от тях. И че силата не винаги кара влака. Винаги може да изскочи някой по-силен. Уместно.

- Държи се мило и приятелски с крадците. Те са пристрастени и, следователно, вече болни. Затова тя им показва как би могъл да тече живота извън тяхната тясна вселена – когато пипаш огъня боли, но иначе цари полка и великодушие. Добър опит.

- На остров Корекоредут, след като изгонва акулата тя се разплаква. Момо (ли беше?) я пита: „Ти плаче защото Томи почти изяден?”, а тя отговаря: „Аз плаче, защото горкото малко акула няма какво закусва”. Тук успехът май почва леко да нагарча.

3. Побеждава другарчетата – тези, които се състезават за „Уау!!!” място. Случката с цирка е култов пример. Там тя донякъде удовлетворява егото си, показвайки изумителната си сила; но пък така я опознаваме. Ако не ни покаже някой и друг цирков номер, ние, с присъщия си цинизъм, не бихме могли да й се възхитим толкова. Щеше да ни дойде като Тимур и неговата команда. Обаче тя е куул, и затова ние я героизираме. Оцеляване в материалния свят.

4. Спира дотук. Когато шхуната на баща й отплава, тя иска да замине с него. Това е най-съкровената й мечта. Но би ли оставила тя съкрушените Томи и Аника? Би ли ги накарала да стоят и да въздишат за това, че я няма, и да си мислят, колко важно е това за нея, и как нямат право да я спират, и пак за това, колко им липсва? Аз не мисля. Не и тя. Тя нямаше да победи най-близките си.

Тя е победител винаги, най-вече защото е великодушна.

Тя е победител винаги, най-вече защото знае какво търси.

Помните ли, когато тръгнаха да търсят спунк? Обикаляха къде ли не и намериха само куп безполезни наглед неща. Но когато се върнаха във Вила Вилекула, на пътеката, Пипи намери малък бръмбар.

- Мъничък спунк, ето къде си бил през цялото време. – каза тя, или нещо такова*.

Цялата вселена е съгласна с нея. И, както каза Приятелката ми – тя е съгласна с Вселената.

Тя е победител винаги, най-вече защото винаги има ясна цел.

А когато трябва да реагира на момента, реакциите й са абсолютни. Тя знае какво иска, но и знае какво да иска.  

Кое дърво би отказало на някой като нея да роди лимонада?

*За последно четох тази книга преди 5 години и не знам дали фактологията не куца. Обаче, това също е без значение.

** Леле. Трябваше да ги пиша повърхностни и смешни, а това се получи повърхностно и сериозно. Но нищо, нека стои. Неудовлетворението също може да бъде силен мотив.