Шизофренично-поетичен послеслов за морето

Не е истина какъв кеф е на тая скапана Градина.

Блажения живот под тентата до пълно изпържване или поне докато си докараш слънчева треска или докато просто не се стопиш в собствeнaта си леко ферментирала ментова локвичка щастие.

Жизнерадостните подскоци по нажежения пясък (прясна доставка от ада – всеки ден), успокояващото хрускане на песъчинките в леглото, необяснимия самопречистващ се цикъл на морската вода.

Размотаването неглиже нонстоп - неустоимо грозна, с гладка и мека луничава кожа, тук-таме покрита с елегантна слънчева алергия, очарователно мръсни пети, ярки очи и изскубнала се далеч отвъд възможностите за описание, предлагани от съвременната поезия коса.  

Скапаното бачкане на лаптопа по цял следобед в уютното караванче ухаещо на бриз, семейство и вечно влажни мебели, изпрани и забравени затворени мокри, чиито аромат завинаги е застинал преди момента на пълното мухлясване.

Досадно подрънкване на вълнуващи слънчеви коктейли в изпотени чаши и противното ухание на задължителния антидот срещу тараторната вода – мастиката.

Свръхдосадното абсолютно щастие да гледаш как детето ти намусено и вдъхновено копае огромен трап на плажа, за да се размаже селянина с четириколката, но после малодушно и великодушно я зарива в полза личната си програма за защита на трудно изчезващите видове.

Очарователната трилема между врялата, щавеща кожата вода от маркуча на плажа, хипер освежителната ледена струя в едната баня или топлата и отпускаща такава в другата баня, под която пееш: „Топлата водаааа не мирише на пикня. Ит джъст пикнята в съседство мирише на пикняааа”

Уникалният социален континиум съдържащ: селянина с катамарана, роднините и приятелите на водещия с гъгнивия глас, малоумниците с телевизорите, сладките бармани без усет за количество и хипер досадните, невъзможно любими и разплакващо забавни приятели.

И много, много, много други, крещящи, боклукотворящи и съвсем кротки доказателства, че количествените натрупвания водят до некачествени изменения през Август.

Гордото отвращение, когато героично, с високо вдигнато чело изхвръляш химическата тоалетна и поправяш пясъчния водопровод.

Световните постижения на дартс, фризби и плуване с дюшек, и умилението на първобитния ужас от рева на самолетчето, с което любимите ти излитат.

Невъобразимо шокиращото великолепие на изгрева, когато слънчевата пътека опира точно в недоспалите ти крака, водата е мека като на филм, рибите те игнорират почти обидно, любовта е вечна и непосилната красота на сътворението съвсем те разплаква.

И накрая главозамайващо грозния облак на щъркелите, които покриват цялото небе от хоризонт до хоризонт и перпендикулярно, и жестоко, и ненавременно отнасят лятото с плавните си крила.