Колекцията ми от замъци нараства. Ето един, който нямам идея как да класифицирам. Идват ми някои словесни каламбури, но ще бъда дискретна.

Намира се на входа на с. Равадиново, което пък е на 3 км от Созопол навътре към сушата, един вид.

Самото село е отдавна познато на почитателите на откачени уникати. Там се намира, уви, световно неизвестния снек-бар Тропикал, с малката си екзотична ботаническа градина пълна с истински големи бананови и финикови палми, китайски рози и прочее адски трудни за отглеждане и шокиращи за Равадиново растения (малко понанамалели поради финансова криза), плюс студена мастика и твърде приличен миш-маш.

Замъкът засега не предлага такива екстри, но това няма връзка с колекционерската му стойност а го казвам само, за да започна следващото изречение. Като един полицай вчера. Докато преговаряха с Най-любимия ми приятел за почерпката, между другото го попитал: „А вие къде живеете?”. „Тука в селото” – отговорил моят човек и зачакал продължение. „Питам само, за да завържа разговор” – обяснил сериозно полицаят.

 

Та колекционерската стойност на замъка се образува от два показателя – абсолютна и откровена шантавост и пълен набор елементи за замък.

 

От пътя изглежда като поредния недовършен хотел, малко по-странен. На влизане попитахме един учтив човек какво ще бъде това.

-          Като го довършим, ще видим. – усмихна се меко той, с което изчерпа темата и ни покани да разгледаме без да се притесняваме.

Първият шок за скептичния ни интерес е малката черква на входа.

Вторият е замайващата смес от градински аромати. Има хубави домати, всякакви подправки, цветя, японски кокошки (в Гоце Делчев май им викат „джинки”) и прочее, подредени в стройни лехи (без кокошките – те са свободни), спретнато обрамчени с интересни каменни бордюрчета. Ухае на южна къща, обаче алеите са дълги и сенчести, а цветята аранжирани. Малкият паркинг съдържа возила от всякакъв вид и клас, а в западната кула са се нанесли работниците, и волно простират без да им пука от неостъклените прозорци.

   

Строят го вече осем години, което само по себе си го прави учебник по еклектика, защото по кулите има бръшлян, но не и прозорци, бреговете на езерото са обрасли със зеленина, а покрив няма. Повечето известни архитектурни стилове съжителстват с водни колела в езерото и задължителните лебеди, включая един черен.

        

После пристигна собственикът с една четириколка.

Веднага след като се поздравихме ми се скара, че пускам децата да се катерят безнадзорни по кулите и да крещят „мамовижме!” от прозорзите с риск да се прекатурят, но го успокоих, че ги придружват. Още беше ядосан когато го попитах кога смята да довърши строежа.

-          Ако всеки дето ме пита това, вземе да пренесе барем по една тухла, може и по-бързо да стане! – тросна се той, и с право, и аз го оставих на мира.

Заизкачвах се по една от кулите и на втория етаж заварих Любимия да зяпа озадачено това. Как предлагате да го опиша?

 

После търсихме подземието и освен един съвсем автентичен хангар за зърно, със зърно в него, открихме просторен приземен склад със следното съдържание, доколкото видях през дупките в дървената портичка:

  

- недовършени статуи,

- торби с цимент или нещо такова,

- разни сечива и инструменти и, както ми се стори,

- един заключен, вероятно ранен рицар, който се оказа само празни доспехи, ама не съм проверила.

После снимахме камъка с надписа.

От другата страна на сградата дънеше народна музика и всички скептични и любопитни се понесохме натам. Оказа се, че там е подземието – чисто автентично, каменно и хладно. В предверието към голямата зала заварихме мургава компания плюс две руси деца, които щастливо си играеха хоро, плейнато от мптройка, а на каменната стена висеше голям екран с плейлистата. Една усмихната дама със щедър природен тен ни почерпи с бонбони черноморец.

  

Отвън има каскада от езерца с три мостчета. Минахме с любимия и по трите и на всяко се целунахме по три пъти, защото според сина ми всеки дъгообразен мост автоматично е и мост на влюбените, ерго, трябва да се използва по предназначение.

  

С това се „запушихме”, както казват любителите на махленски баскет и си тръгнахме объркани да размишляваме за домашно.

  

Тук има и повече статистика.