Няма да повярвате какви чудеса крие горският къмпинг за една скромна фръцла с градско-морска ориентация и междупланетно неизяснен произход като мен.

Като изключим стандартната за .бг-къмпинг пълна липса на топла вода, на хигиена в твърде силно наричаните тоалетни* и прочее буржоазни отживелици (която липса съвсем не е чудесо, ама аз да си кажа), това е третото най-яко прекарване на времето в своя клас. Идва след къмпирането на 1-ва линия на морето и живота в хубавата голяаама замъкоподобна вила на вода (като тази от последната сцена в Casino Royal).  

Три причини. 

 

Тишината.

Човек може да срещне много тишини, но няма толкова мека тишина като горската. Чували ли сте тишината вечер, след като изключите всички компютри и всяка бръмчелива техника? Е, не е такава. Онова е друга, шокираща тишина, която прилича на слизане с бърз асансьор и ти прави „вууум” в ушите. А когато спиш в гората можеш да чуеш как кръвта пулсира в същите уши и как пълзи гъсеница. А! Като казах гъсеница, не е истина какво чудовище видяхме.

 

Прилича на пълзяща шишарка и е с размерите на средно врабче. Опитахме се да я снимаме как пълзи из тревата, но макрото на апарата все си мислеше, че искам да фокусирам тревичките и колкото и да се заяждахме, не се нави. Освен това животното е бързо като хлебарка и се принудихме да го подмамим да се качи на една пръчка, за да ни позира. Зяпахме го известно време, но нещо ме глождеше.

- Абе, това сега последния стадий ли му е на това животно? Какво ще се излюпи от него? – попитах разсеяно любимия.

- Птеродактил, много ясно. – отговори компетентно той.  

 

Уханието.

Колкото и да пушиш, не можеш да победиш този аромат на шишарки, треви, смола и, кой знае защо, горски плодове, при положение, че са презрели и/или обрани. Има различни аромати там – за всеки вкус, така да се каже. На мокри борове и треви, на напечена от слънцето смола, на слънчева поляна и на сенчеста поляна, на пръст и на мъгла.

Това ме подсеща да напомня на тези, дето не си прибират боклука от гората, че стрелям с най-обикновени капси, които пробиват малки многозначителни дупки точно където трябва, от 40 м. 

 

Огънят.

Огнището е някак задължителен атрибут. Нареждаш камъни в кръгче, събираш дърва от гората и палиш, когато дойде вечерта. Наблизо до къмпинга дървата естествено са кът и това превръща събирането им и най-вече пренасянето им в състезание под надслов „Чрез мързел – към прогрес”. Странно е, че всички искат да се разхождат из гората, и го правят, нали затова са там, но пък всеки го мързи да мъкне клон по клон от незнам си къде и хората стават много изобретателни. Може да си домъкнеш старата шейна или да си направиш кобилица, важното е да не се разхождаш по сто пъти.

Взирането в огъня е забележително, подценявано забавление. В огъня има много какво да се види. Включително, в него живеят всякакви същества, развиват се и умират. Ето какво изгледахме ние от нашия огън. 

Това е типичен саламадър, малко едричък и по-различен от картинките, които сте виждали, но те саламандрите не са длъжни да са еднакви, само защото ние си мислим, че са. Веднъж синът ми, беше много малък – отскоро проговорил, ми каза:

- Виж, там е луната! – и я посочи.

- Да миличък, там е. - отзовах се аз.

- А къде е другата? – изтърси той изведнъж. А аз се размях.

- На тази планета има само една луна, не знам на твоята как е. – уверих го.

Спомням си с какво подозрение ме изгледа. Не ми повярва и за секунда.

 

 

* Не можеш да си правиш тоалета там, колкото и да си мотивиран. И WC е силна дума за тях защото closed не е, и water тече на високосна година. Ама, нейсе. И това някой ден ще се промени, друг път ще ви разкажа как.