Още ми е смешно. Не знам как да го разкажа без да се получи като с онези смеещите се разказвачи на вицове. Почват да се хилят на средата на вица и не могат се спрат докато всички слушатели се изнервят неимоверно, загубят интерес към вица и се затворят в собствената си вселена от досада, в която единственото забавление е представата как душат разказвача с голи ръце.

Недейте моля, просто ще се пукна, не могаааа!!

Обаче, пристига снощи моят любим мъкнейки едно съоръжение (поредното в неговата безкрайна колекция момчешки играчки), с вид на любителско столче за мъчения, направено за по евтино в Китай. Има стърчащи неща, хромирани тръби и множество висящи колани.  Гледахме го притихнали със сина ми как се бори ухилен да си го наложи като раница на гърба и той, синът ми, изведнъж изстреля: 

- А!! Тати, това за алпинистко гладене ли е?!

- Гледайте сега, какво мога … – забърбори въодушевено любимият ми, недочул предишната ключова реплика. 

 

Докато се въргалях по дивана от смях се проведе следния троен монолог. 

 

- Вижте, дее! Слагам си го на гърба и мога да мъкна три колела на …

- Ама, татии! Това за алпинистко гладене ли е?

- … просто си вървя из гората, нося си колелета …

- Какво алпинистко гладене, бе дете!?? Недей ще ме умориш!!!

- Има такъв спорт!

- ХААААА!

- Честно! Не знаете ли!

- … гледайте, де! Миличка!

- … питай деди, той …

- ХААААА!

- Абе, какво алпинистко гладене?

- … и ще го намеря в Интернет, да видиш…

- … твърди, че имало спорт алпинистко гладене и това му е стойката…

- … ей сега ще го намеря! …

- Ама, това е багажник за колелета!

- Mамо, спри!

- … отзад на багажника и няма съпротивление …

- … стига де, не се смея на теб, а на идеята …

- … можеш да си караш спокойно… Ей, откъде го измисли това?

- Ето го! Видяхте ли?!!

 

А си мисля, че аз съм откачена. Ха! Къде се бутам и аз в А група…