Изгубени в омофоните

Нашият Бивш Съсед за Цял Живот си има приятел – йорданец, женен за българка.

Преди няколко дни пристигнала приятелка на съпругата от Русия. Жената обаче била много заета и помолила половинката си да разходи рускинята – да й покаже забележителности, някое културно събитие, да я нахрани – такива неща. Йорданецът, гостоприемен и любезен, се съгласил. И тъй като е забележително организиран човек, и горд с прекрасната си втора родина, дори си съставил програма. Първо Националната художествена галерия, после кафе зад двореца, Руската църква, обяд във Виктория, Народното събрание, Александър Невски, Галерията за чуждестранно изкуство, Изложбата на Ян Артюс-Бертран на моста на влюбените, сладолед в Джимис. 

На сутринта жена му изхвърчала рано, а той посочил на рускинята вратата и поразходил пръстите си по масата: „На разходка искаш ли?”. Тя закимала ентусиазирано: „Искам, спасибо, с удоволствие!”. Тръгнали преди обяд към Галерията в пълно мълчание. Тя не отбирала грам нито арабски, нито английски, нито български. Той пък не знаел руски, макар, че бил чувал, че е близък до българския. Докато трамбовали покрай банката, тя се усмихнала и попитала:

- Куда идем?

„Опа!?” – казал си нашият Йорданец. Помислил, усмихнал се и той и посочил право напред, демек, близо е. Закимали си и се заусмихвали един на друг, а после продължили. Подминали Двореца, подминали църквата и право във Виктория. Разположили се в градината и пак в пълно мълчание хапнали - той пица, тя огромна салата. Излезли оттам и тръгнали към църквата, а на светофара тя пак жизнерадостно попитала:

- Куда идем?

„Тюх, че съм заплес!” помислил си Йорданецът. „Момент!” вдигнал пръст и посочил наляво. Тръгнали по Раковска и стигнали до Хепи. „Заповядай!” разтворил ръце в мълчалив жест. Тя се усмихнала неуверено, но после кимнала и влезли. Поръчали си някакви шишчета с гарнитура, взели и по бира. Йорданецът, вече изпраксан в пантомимата, посочил бирата, после тикнал пръст в гърдите си и вдигнал ентусиазирано палец като кимал енергично. После посочил и нея и разперил въпросително ръце: „Много обичам бира, а ти?”. Тя размахала глава отрицателно и посочила бутилките вино зад бара, усмихнала се и вдигнала рамене:„Ами не, по-скоро вино, бяло.” „Ааа, да!” одобрил кимайки нашият човек, докато си мислел: „Вино! Женски му работи!”. Тук дошла и сметката, така че той я платил и пак излезли.  

Показало се слънце и той решил да я заведе направо на Моста на влюбените, така че поели натам. Повървели малко, а тя пак:

- Сейчас куда идем?

“Леле!” казал си нашият. Слезли направо под моста - в Джимис, яли сладолед, а после отишли в някаква друга сладкарница – на торта и бяло вино.  

А вечерта жена му като се прибрала се хванала за главата. Йорданецът и рускинята лежат мрачно на дивана, държат се за коремите и едвам дишат. Дръпнала мъжа си в кухнята на разбор. 

- Какво става тука?

-„Какво става” ли?!? – ядосал се Йорданецът. - Тая не се наяде!!! „Куда едйом”, та „куда едйом”!!!

 

  ————–

„Куда идем” – Накъде отиваме.

По този повод, ето още по-проблемно-звучащи думи:

„майка” – потник

„живот” – корем, стомах

„носки” - чорапи

И тук ми хрумва великия израз „Носки стоят в угле”.

На руски се казва конкретно „лежат”, за да „стоят” трябва да са изправени, а това е … трудно