Мдааа.

Върнах се от поредната 5000-километрова обиколка из Европата, рш, и имам цял багажник впечатления, които сортирам и надписвам с цел да ги споделя непреклонно и на порции, вместо да поспя и аз веднъж в собственото си легло. 

Нейсе, ще си лягам, но преди това да попитам. Какво става, бе хора? Какъв е този сняг по никое време?

След обяд в Игуменица беше 20 C, при това под облаците, после пътувам насам, а Детето ми звъни:

- Мамо, честит първи сняг!

„Брей, какъв шегаджия се извъди, браво!”, казвам си.

После, след табелката „Дупница – град на фармацията“*, ми звъни и Мама:

- Стигнахте ли вече до снега?

- Какъв сняг, бе човек? – възмутих се. – Вярно, че валя дъжд през целия път, ама чак пък сняг?! И в Алпите нямахме сняг.

- Ха! В Алпите може и да сте нямали, но тук дърветата са бели. – осведоми ме тя най-безцеремонно. 

Наистина след няколко километра започнаха да ни нападат редки снежинки и докато се усетим си карахме през т. нар. зимни условия. Лека киша по пътя, снежна атака в предното стъкло и бяла природа отстрани в тъмното. Голямата изненада е, че някой вече беше опесъчил. И приятна. 

Като стана дума, тази година бат’ Бойко непременно трябва да излезе в някоя от любимите си медии и да каже, че зимата ни е изненадала. Така ще остане в историята като първия кмет на София, който е споделил тази крилата фраза с цялата резонност на фактите.  

Мда.

———————– 

* Така пише на нарочна табелка, честно. Както аз го чета, означава, че или целият град бърка весели субстанции вечер, след тежък ден в завода, или ПР-а на Дупница взима нещо домашно забъркано.