Добре, де. Обещах, че ще си лягам. 

Може и да съм, но кой ли пък си изпълнява обещанията в днешно време.

Пак ще кажа - искам си Тери Пратчета, бе хора! Не ща да чакам нито ден повече.

Понеже отсъствах на 15-ти, когато беше определената заветна дата за издаване на Going Postal изпратих Нарочен Пратеник на Славейков да тества на опън обещанията, за които стана дума по-горе. Тръпнех в очакване като най-големия наивник да получа добра вест, а Нарочния пратеник звънна и ме застреля право в сърцето, не лично той, де:

- Книгата ти ще излиза на 13-ти декември.

- Аамааа как?!

- Това е положението. Питах Когото Трябва на Славейков, той това знае. 

После имах много работа в странство и зарязах тъжните мисли да обгазяват с отровата си някакво задно багажно в широоката ми глава. Днес обаче, като попътувах 10-тина часа без почивка, и без книга, заобиколена само от полуизядените корици на Записките на чистачката Мод, за която ще ви разкажа също, се сетих за тази огромна, мрачна несправедливост с продължаващото масово обезтерипратчетяване. Не знам дали Който Трябва от Славейков е прав, но ако е така… 

Англичаните обещаха ли за началото на октомври? Обещаха. Г-жа Вузева обеща ли и тя за „след 15-ти октомври”? Обеща. Явно е трябвало да уточним, точно колко „след” и за кой точно октомври става дума. Докато тъжах на глас, Големият Добър Вълк и мой Любим, когото вече най-плагиатски ще наричам за краткост Г.Д.В. възкликна възмутено: 

- Ами, пиши им пак!

- Нали им писах вече, обещаха и нищо не правят! – разстроих се аз от потъпканите си права. – Нищо няма да се промени, явно няма да я издадат по-бързо.

- Може, но ти трябва да си сигурна, че си направила всичко. Ако щеш пиши му на този твой Тери, да вземе да ги стегне малко. Имаш си потребителски права.

- Да бе! Всъщност длъжни ли са да ми го издават? Не са. Къде са ми тук потребителските права. – взех да се самосъжалявам аз най-искрено.

- Ама как да не са?! Ти си фен – най-добрият им клиент! Хем купуваш нещата, хем снийзиш на всеки срещнат. Направо си пристрастена. И не може да обещават и да не изпълняват, и да се държат дивашки. – взе да се ядосва Г.Д.В. 

Замислих се, всъщност имам ли аз наистина потребителски права в този случай. Мисленето под афект не ми се отдава, така че да зарежем това, но със сигурност като добър клиент имам право да очаквам поне някакво прилично отношение. А не другарката Вузева да ми се кара по мейла, че не съм писала първо и единствено на нея. Нямаше да го споменавам, но сега съм в особен период.

Хапчетата от сушени жаби ми свършиха. Не знам…