Имаше едно прозрение в сутрешния блог на Amica. Жената може всичко, когато остане сама в къщи.
Може да се прибере много късно, да позяпа CSI, да си направи спагети с доматен сос и пресен кориандър, да нахрани и палето и да обезопаси къщата откъм пълно изгризване, като внимава особено много за кабели с 220 V, компютри и любими обувки, да влезе в спалнята, да се съблече гола, да излезе до банята, за да насърчи топлата вода да открие нейния душ, да се върне в спалнята …
…УУПС!
И да открие, че вратата на спалнята не може да се отвори. По никакъв начин.
Тя е допълнително добавена, скапана врата, с ужасна бяла пластмасова брава и на жената винаги й се е струвала карикатурно беззащитна - като момиче от провинцията облечено без какъвто й да е умисъл от разпродажба в outlet. Но сега е моментът да установи, че това е една яка, корава селска брава със съвсем стоманено езиче и магарешки нрав.
Тогава тя може да пробва всички методи за отваряне на врати, които е виждала по филмите – с карта, с нож, със засилка и удар с рамо, с ритник, после със серия от гневни ритници, придружени от несъстоятелни обиди към вратата и цялото й семейство. Дори с удари посредством метална стълба, чудейки се при целия металически шум и неистовото джафкане на палето, защо в 2 през нощта никой от съседите не идва да провери какво става или поне да се скара.
После, тя може - съвсем сама в къщи - да изнамери много яка отвертка, но не и чук, и още един час по часовник да кърти и разбива вратата, изгонвайки палето, което продължава шумно да не одобрява тази дейност. Може също, през цялото време да благославя лоста от първи род и всички, които са измислили физиката и дори да се смее на глас на тези си мисли, докато методично си набавя мазоли и мускулна треска.
Може накрая да успее и да се добере до собствената си спалня, където са дрехите й, леглото й, мобилния и приспивната книга. И джапанките и хавлията, за които всъщност се върна.
И накрая да си вземе мечтания душ и да си легне.
След всичко това, тя не само може, но и успява да проспусне и трите последователни аларми, които е настроила и да се събуди чак към 10 от мрънкането на палето.
И да се разсмее победно при вида на остатъците от вратата, безпощадно осветени от деня.
4 comments
Comments feed for this article
ноември 10, 2007 at 2:30 pm
Анонимен
Преди много години учех за изпит - първи курс, първи семестър. Бях в хола и при опит да изляза, за да ходя вече да си лягам в стаята, езикът на бравата се счупи и вратата не можа да се отвори. След доста опити не успях да я отворя. Добре поне, че холската врата е със стъкло и че имах някаква отвертка наоколо (иначе инструментите се намират от другата страна на вратата). И с тази отвертка махнах лайстните, които държат стъклото, и самото стъкло, та успях да мина през вратата.
На другия ден вече с помощта на бормашина успях да освободя езика.
Тъй че - shit happens. Но определено ме хвърли в размисъл какво ще правя, ако по същия начин се счупи езикът на някоя от плътните (макар и направени от картон и фазер) врати в апартамента.
ноември 10, 2007 at 3:56 pm
marsian
Аз пък едва вчера се замислих, ако все пак беше дошъл някой съсед как ли щях да го посрещна, бидейки гола и боса. Е, имах едно одеало в хола, де.
ноември 11, 2007 at 12:27 am
Лили
Съседа види ли те гола ще забрави защо изобщо е дошъл пред вратата ти
инъче страхотно е описана борбата с вратата, посмях се от сърце.
ноември 11, 2007 at 5:29 pm
vladie
това е досущ като класическата сцена с насапунисан човек, стоящ отчаян пред затръшналата се външна врата на апартамента му, която е с топка. веднага се сещам за такава в 12-те стола на Илф и Петроф. хубаво е човек да може да се засмее после, защото може направо да те отчае до безумие