Последната мода в рекламата е сценка, в която лирическият герой - онзи, с когото трябва да се идентифицираме – откровено интимничи с митничар.

 

Започвайки с дискретно показване на опаковка на боя за коса от чантата и стигайки до твърде необичаен разговор посветен на проблемите на уринирането. То наистина вече сме си много близки с митничарите покрай затегнатия режим на охрана по летищата, ама, аре, чак пък толкова…

В първия случай, сценарият се придържа, макар и на косъм, към някакви установени граници за благоприличие при среща с непознат – все пак една дама ъъъ… споделя с друга. Но вторият високо надскача и най-смелите ни мечти за неформален разговор между половете, лишен от елементарна, здравословна куртоазия и задръжки на тема, „събеседник”, „място”, „време”.

 

Обаче се оказва, че това е по-малкият проблем. Докато се каня от няколко дни да го споделя, днес виждам, че имаме цели един, два, три с моя, постове по темата „реклама”. И то само в wordpress.

Та, не ви ли се струва, че сме започнали да гледаме твърде много телевизия?

 

Айде, гаси, че театралният сезон отдавна започна.