Бъстър and Those-Who-Must-Not-Be-Named

Размерът на човека (и кучето) и по-точно тяхното отстояние от земята има значение. Една Блогиня ми разказа как на други места обучават родителите да следят за безопасността на децата.

-         Трябва да се наведеш или да клекнеш, за да видиш това, което вижда един 80 сантиметров човек. И което го плаши, респективно.

Пробвах с Бъстър, ама при него не работи.

Онзи ден вечерта, както си стоеше изведнъж се разлая срещу телевизора. Досега не му обръщаше никакво внимание, затова се заинтригувах. Не видях причина да лае, освен, че рекламата, която течеше беше обидно тъпа и можеше и той вече да се е възмутил. Но отхвърлих този вариант като несъстоятелен, защото Бъстър все още няма толкова добър поглед върху рекламопроизводството. Просто няма достатъчно ерудиция, не че му липсва усет и интелект.

Продължи да лае леко пискливо и дори да отстъпва на заден и накрая ми седна върху чехлите, опирайки гръб в краката ми. Дотук добре, но като посъбра смелост се огледа и вече съвсем сериозно издигна глас към стената, към шкафа и в други интересни посоки. Колкото и да се навеждах до неговото ниво не видях абсолютно нищо особено. Обаче със сигурност установих, че следи нещо, което аз не виждам.

-         Ей! – заканих се към нищото. – Я, да престанете да ми плашите кучето, че като стана … Хари ще ви се види като момченце с пръчка.

Това помогна. Вечерта нямаше повече ексцесии, а на сутринта установих, че невидимият враг се е преместил някъде над кухненския балкон, малко над парапета и леко в ляво. Бъстър и в момента се разправя с него, но аз съм великодушна. Важното е, че отлетя извън пределите на апартамента. Нека си се порее там отвън, като измръзне съвсем ще му писне и ще се разкара.