Музиката на Робинзон

Ето го и моят принос към музикалния фон на вече пренаселения самотен*/необитаем остров. Оказа се трудно. Взех да обмислям разни възможно-влияещи фактори и, когато те се заблъскаха един в друг, стана меле. Оцеляха тези, на които се базирах имайки предвид опита на единствения, за когото съм сигурна, че е попадал на самотен остров – г-н Робинзон Крузо.

 

1/Развеселяваща, ободряваща и прочее жизнерадостна музика

Никой не копнее в някоя свежа утрин да се събуди на плажа, нагълтан със солена вода и пясък, подбутван от успокоените вълни, добре натъртен и сам. И когато се огледа, да установи, че е на някакъв необитаем остров, а единствените оцелели неща да са мп3-плейъра в джоба му и търкалящото се наблизо европале с батерии. Това може да доведе до известно понижаване на настроението. Затова се налага да се е подготвил с весела музика – може да е с някакви смешни, идиотски текстове или дълги, нищо не значещи истории и жив ритъм.

Frank Zappa - Freaks Out!, защото ме разсмива или

 

Creedence Clearwater Revival - Creedence Clearwater Revival, защото свързвам музиката им с действие и движение, а и историите им са едни безкрайни… – може да свършат работа и по точка 2.

 

Gabin - Mr. Freedom, защото повечето парчета са адски жизнени и просто ми харесват.

 

2/Музика, която няма да ти писне

Човек не знае колко дълго ще трябва да кисне на скапания остров. Ок, ще се развесели, после ще поработи за оцеляването си, но един ден ще почне да вали и така  - 6 месеца. Ще е добре, ако музиката не му втръсне дотам, че да запрати мп3-плейъра в стената и после горчиво да плаче над останките. Няколко месеца.

 

Mozart - #1 album, или каквото и да е, а най-добре всичко. Доколкото ми е известно, класиците не са писнали на никого със столетия.

 

3/Музика, която ти напомня кой си всъщност

Човек може леко да откачи дори и на обитаван остров, че дори и в собствения си град и да позагуби връзката със себе си. Какво остава за отвратителния самотен остров, където единствената ти компания са някакви некултурни пирати и диваци, кози и лами – твърде простодушни, за да представляват интелектуално предизвикателство. И един папагал, вярно интелигентен, но с твърде закостенели разбирания за живота. Музиката трябва да ти напомня как си живял, какво те е забавлявало, радвало, ядосвало, мъчело. Дори и да не си бил някакъв връх на сладоледа като личност, ще ти се иска да запазиш своя Аз.

 

Janis Joplin - The best of Janis Joplin, защото тя е моята първа истинска любов и

 

Louis Armstrong - The very best, защото няма нито една песен, в нито една ситуация, която да не ми е харесвало да слушам. Демек, очаквам и на острова да ми влиза под кожата.

 

4/Музика, която не слушаш често

Трябва да си подготвен с нещо различно от това, което харесваш днес, защото може адски да го закъсаш откъм висене на ненавистния остров и да мине толкова много време, че да се промениш и развиеш в неочаквана за теб посока. Да не говорим, какво могат да ти направят несгодите, лишенията и упоритият труд на открито. Затова, не бива да се окаже, че един ден, преглеждайки скромната си фонотека, ще ти се прииска да се ритнеш отзад, защото си бил задръстен, наивен, празноглав, егоистичен, куртоазен глупак. Някое от тези или, не дай си Боже, всичките.

 

Edvard Grig - Рeer Gynt и други по-кратки негови неща. Има нещо вълшебно в музиката му.

 

5/ Музика, която те вдъхновява

Независимо дали си креативен тип или не, на трижди проклетия остров ще трябва да пуснеш машинката да поработи. За да оцелееш физически, а и психически. Всеки има някаква музика, която го, хм, окрилява. Слушайки я, си казваш: „Мога да измисля лекарство срещу рака или поне вечен двигател, само да си изям вагона с ябълките”. Трябва да си установил коя е и да си я взел. И когато ти се стори, че няма нкакъв начин да пренесеш ценните дъвесни трупи от единия край на острова до твоята колиба - да я послушаш, белким проработи.

 

Amy Winehouse, всичко. Прави ми нещо тази жена. Гореописаното. Музиката й е страхотна. Харесва ми, че всъщност е достъпна и лесна за слушане, а същевременно е толкова богата и ъъъ … красива.

 

6/ Релаксираща музика

Когато оцеляването ти на тоя тиийт остров зависи от това да бачкаш по 16 часа на ден „на тръстиката” – го правиш. И се изморяваш. Знам, че не сте пробвали, но вEрвайте ми – така е. Имаш нужда от сън, но понякога сънят не идва за предобрените ти мускули и може да се наложи да си пуснеш някоя друга приспивна песничка, вместо да броиш овце или да нападаш хладилника посред нощ. Последното няма да помогне за утрешната ти форма, а и ще увеличи работата по събирането на ценните хранителни запаси. Така че, ти трябва музикален фон – нещо мелодично, ненатрапчиво, приспивно.

Pink Floyd - The wall. Не бе, шегувам се:

 

Simon and Garfunkel - The definitive Simon and Garfunkel – нежна, музикална музика, без странни звуци и перчене.

 

Deep Forest - Boheme. Tук е по-скоро обратно на последното, но свързвам този албум с море, хубави преживявания и почивки – ще заспя спокойна.

 

7/ Приказки, радио-пиеса или аудио-уроци по суахили

Ще ти се реве за истинска човешка реч накрая. Ако наистина те сполети съдбата на г-н Крузо и се наложи да поостанеш на този тийт тийт тийт остров, ще искаш да чуваш истински думи, казани, а не изпяти. Ами, представяш ли си, музиката от т.3 да е била неподходяща или просто не проработи? Ще имаш нужда от план Б.

 

The Complete Hitchhiker’s Guide to The Galaxy. Там има и много екстри, които допълват музиките по всички точки. И голям надпис – „БЕЗ ПАНИКА”. И, един личен съвет - без връзка, спазвайки традицията. Никога не напускайте тази планета без Пътеводителя!

 

Преди да реша окончателно, снощи, вечеряйки с Най-добрите ни Приятели и Миличките, накарах всеки поотделно да си каже 7-те албума. Оказа се забавно, защото всички избрахме подобна музика и веднага взехме твърдо решение, ако попадаме на необитаеми острови – да е заедно. Няма никакъв смисъл всеки хем да стои сам, хем да е помъкнал същата музика – може просто да вземе само тези свои албуми, които другите не са избрали.

Щяхме да имаме съвсем дребни разногласия с някои от избраните – като Oasis на Голямата щерка, прекалената бройка (по цели 3 албума) Mothorhead и Kiss на баща й и Pink Floyd на Г.Д.В. Всички се надяваме островът да е по-големичък, така че да не се стигне до директна конфронтация, нали. От друга страна сме защитени от навлеци с прекалено неподходяща музикална култура, защото предвидливият Г.Д.В. взима Вагнер. Той винаги гони чалгаджийте с „Полетът на Валкириите” – завидно успешно. Иначе имаме общо следните неща, освен моите, в азбучен ред:

Бетовен, Вагнер, Гершуин, Горан Брегович, Нова Генерация, Остава, ABBA, Arctic Monkeys, Clash, David Bowie, Edith Piaf, Kiss (Kiss, Unmasked, Lick It Up), Manu Chao, Motorhead (Another Perfect Day, Motorhead, Ace of Spades), Nirvana, Oasis (Live Forever, single), Pink Floyd (The Wall, Wish You Were here, The Dark Side Of The Moon), Placebo, Rainbow, Rammstein, Rolling Stones, Sex Pistols, Vangelis, Zakk Wylde’s Black Label Society, И (мисля, че Голямата Щерка го измисли много добре) Z-Rock Radio.

Като цяло, музиката ни се стори твърде малко.

- Явно няма да се застояваме на тоя остров. То … тъкмо да корабокрушираме и ще трябва да се връщаме – каза Най-добрият Ни Приятел. И добави, докато се хилехме – Трябва да приготвим и Moloko за кучетата и котарака.

 

Цитирайки чинно правилата,

цитирам този пост,

кой ме натопи

и подканям razmisli, mislidumi (Ю) и yovko.

—————-

*  Първо бях написала “самотен”, но синът ми каза:

- Островът не може да бъде самотен, той е необитаем. Ти може да си самотна на този остров.