Както знаете, немците са открили градския транспорт. Както, впрочем, и междуградския. Не е новина, но всеки път като се сетя и ми се доплаква от умиление. Това е една система, която работи толкова близо до безотказното, колкото е възможно за такава, все пак управлявана и от хора. Красота.

 

Горното онагледяване е един малък светъл пример за това как работи. 

Кацаш, значи, на някое немско летище, тръгваш кротко, следвайки табелките за Deutsche Bahn (DB) и оттам се качваш на първия влак* за Hauptbahnhof (Hbf). Демек, местната Централна гара.

На Hbf питаш за нужната ти посока първия, ама най-първия униформен, когото срещнеш. Всякаква униформа ти върши работа, но не се хвърляй на морски пехотинци в отпуска, все пак. На какъвто и език да попиташ все ще схване, че искаш информация от типа „как мишката да докопа сиренцето…”. Ако езиковите ви познания не съвпадат, ще те хване грижовно за ръчичка и ще те заведе до гишето за информация. Пробвано е многократно. 

Там само трябва да посочиш място. Може да е Париж или съседен квартал или някое близко село или далечен град. Всякакъв адрес ще ти свърши работа, но ако имаш точен – удоволствието е най-пълно.

Има и друго. Човекът зад гишето не отива на работа, за да скучае, а за да си върши работата. Той също е вид робосапиенс, но от по-усъвършенстваните модели. Усмихва се учтиво през цялото време и знае, че му плащат, за да ти бъде полезен. Затова, дори да не те разбира – се старае, не ти губи времето и самият той пръв ще потърси помощ, ако не може да ти помогне сам. Дори и да се напъваш, трудно можеш да се почувстваш като неориентиран глупак, напротив – ти си клиент, гражданин, който се нуждае от определена услуга и я получава, точка.

Просто ти дават разпечатка на маршрута. Начална дестинация, крайна дестинация, перон, вид и номер на твойто возило. И най-вече точно до минута време, за което изминаваш всеки отрязък от пътя, включително и пешеходната част (3 мин.). За всеки случай ти дават и карта на градския транспорт. Не очаквай закъснения. Всички релсови ПС са точни, включително и най-обикновените градски трамваи, за които си има надлежно разписание. Ако ти закъснееш, не се тормози. Следващият влак ще дойде скоро, само ще трябва да уточниш новия тайминг. Докато пътуваш, си информиран постоянно. Всяка спирка се обявява, отделно от големите надписи**.

Дори не е нужно да уточняваш как искаш да стигнеш. По презумпция ти дават маршрут с най-добър баланс бързина-цена-удобство. Ако държиш повече на някое от тези, можеш да си кажеш.  

Ееех, мечти!

————————- 
* Имам предвид релсово превозно средство. Забележително е как в градската среда една и съща мотриса може да играе влак, метро, трамвай и накрая пак да излезе от града и да те закара до близкото село.

** Все пак, веднъж системата с обявяването се беше счупила в един трамвай. Автоматичният глас съобщаваше различни спирки от тези, които виждахме да пише отвън. Хората наоколо се хилеха на всяко включване, а ние се въртяхме и ослушвахме объркано. Но една дама, като забеляза, посочи табелката с името отвън и вдигна палец. Демек, гледайте там, не слушайте.

*** Така че, Ники, като ходиш на CeBit, можеш да си вземеш готин хотел в някой друг голям град наблизо, където няма панаир и да си пътуваш най-щастливо с ICE-то до Хановер всеки ден. ICE е влак-стрела, пътува на всеки час, удобен е, и дори имаше вагони за пушачи доскоро, но сега не знам какво е станало след новия закон. Мда.