Daily Archive

Една слънчева зимна сутрин се събудих твърде рано от неистов лай. Заслушах се, не че имах друг избор. Бъстър лаеше като … хм, като актьор, който си преправя гласа в най-различни варианти или като смяна на радиостанции. Ту леко врещейки, ту ръмжейки, ту някак въпросително.  

Заварих го в кухнята, застанал срещу прозореца на фурната, който е донякъде огледален, да комуникира шумно с рътсъБ.

Изгледа ме бегло, притупа с опашка и пак се втренчи в рътсъБ. Позяпаха се накланяйки глави, после внезапно, по котешки, се хвърлиха един срещу друг. Нацелиха си носовете снайперистки точно и - пак едновременно, като боксьори - отстъпиха с леко изскимтяване от страна на Бъстър, а рътсъБ си мълчеше. Седнаха на задни лапи и Бъстър пак подкара въпросителния лай. Отсреща рътсъБ само отваряше уста като риба. Повториха номера с удрянето на носа няколко пъти за забавление на уважаемата публика - мен, която вече цвилех от смях.

После Бъстър изведнъж смени тактиката. Обърна се, финтирайки, строго наляво и после рязко наобратно, като успя да си захапе опашката с едно единствено, ловко „щрак”. Рядко му се случва да я докопа от първия път и мисля, че се почувства доста горд, че е успял така да се изфука пред рътсъБ. Обикновено опашката му все се изплъзва, шмугва се зад него и се налага да я дебне после бая дълго, докато тя забрави за надвисналата опасност и, трепкайки, навлезе в обсега на зъбите му. Сега я държеше здраво и не я пусна, макар че, загуби баланс и тупна настрани. Обаче, последното му даде шанс - леко подбелвайки очи - пак да погледне в рътсъБовата посока.  

Направо му увисна ченето, като видя, че и рътсъБ е направил съвсем, ама съвсем същия номер. Изпусна и опашка и всичко, буквално се спихна пред очите ми. Когато се посъвзе, стана, наведе заплашително глава, замръзна в тази поза и заръмжа толкова презрително и страшно, че горкия безгласен рътсъБ отстъпи и … изчезна.   

Е, това последното не го видях добре, защото вече припках към тоалетната с криви, смешни подскоци. На излизане трябваше да бутам вратата - Бъстър се беше пльоснал да ме чака отпред изтощен и само се пързаляше по пода. Когато пуснах душа и затичах към спалнята за хавлия, той веднага скокна, грабна своята постелка и ентусиазирано се втурна по петите ми. 

Хлопнах му вратата на банята под носа.