Daily Archive

Сега виждам, че споделям мнението на Вера. Е, засилила съм този пост вече, а и предвид коментарите при нея, явно трябва да се даде едно рамо. Много хейтър, много…

Мрънкането срещу празника на влюбените стана по-истерично от самия празник (който си е истеричен, без съмнение). Бил комерсиализиран, бил въобще комерсиален в същността си, нямал корен, не, имал си той корен, ама не бил български корен, било гадно за тези, в които никой не е влюбен, не можело човек спокойно да се навечеря от празнуващи, аман от женски лиготии и т.н.

Аре стига, че вече отдавна престана да е оригинално. Да не говорим, че оригиналността не те прави щастлив, а любовта и споделянето й – могат.

Който все пак държи да е оригинален – да празнува любовта.

Предлагам всички под строй, и без да се блъскаме, да дадем своя данък на търговците на Романтика^ТМ* – от производителите на спортни автомобили, диаманти и малки острови, до продавачките на опърпани кокичета.

И да не реват тинейджърките, че нямали гадже и никой не им подарявал нито острови, нито кокичета. Да се обадят на майките си например, или на приятелите си и да им кажат, че ги обичат. Да им вземат някакво малко подаръче, а в случая с майките – по-добре да свършат нещо полезно вкъщи.

Всеки** е обичан от някого. В най-най-лошия случай този някой още не знае.

Въпросът е кого обичаш ти и как. Бас държа, че всички понякога имаме нужда да ни се напомня, че обичаме и че любимите ни имат нужда да им показваме любовта си. Ето, напомня ни се. Като не я показваме всеки ден, което щеше да ни направи наистина щастливи – да я празнуваме поне веднъж годишно.

От мен да мине, може и да не е на 14-ти.

———————– 

* Това ^ТМ го откраднах от Никола. Ми, много ми хареса и не се стърпях.

** Колкото и да е странно, вероятно това се отнася дори и за коментатори No.2 и No.3 под Вериния пост.