Никодил, мисля, че някои мъже се чувстват неудобно сред жени при обсъждане на такава тема, защото (по данни на мои информанти) когато при такива обсъждания в мъжка компания контекстът обикновено е пренебрежителен. (Искам да кажа за тези мъже конкретно.) Не знам дали е така наистина, защото ако компанията наистина е мъжка, аз не съм била свидетел, нали. Нито знам дали това се променя напоследък. Съответно, ако човек неотменно свързва нещо с пренебрежение (изказвано зад гърба на собственика), се чувства неловко да го прави пред него.

Но признавам, че си имам по принцип проблем с феминизма :-), затова съм предубедена и не съм критерий в случая.

А относно компанията на проси жени, в която ти си била попаднала - мога да си представя колко ти е било трудно. Права си, простакеси ме дразнят, а феминизмът няма нищо общо с простащината, това дори аз го признавам

Също, Петя, жените около мен не си говорят за вагината си, когато се съберат.

Феминизмът си е идеология като всяка друга. И дори малко вече е извън модата. Не е необходимо всички жени да се феминизират. Оставете ни нас, няколкото реакционистки, които имат достатъчно уважение към собствена си сексуалност и тази на мъжете, за да хвърлят на масата разговора за вагината си, пък било то и с някакъв просветителски мотив.

Един феминизъм, който се бори активно против бедността на жените и подкрепя децата и семействата им, който уважава природата на мъжете, който е хуманен, а не скандално провокиращ, ми е някак по-симпатичен.

За качеството на пиесата нищо не мога да кажа, защото не съм я гледала.

Почти съжалявам, че се разминаваме само на един процент, щеше да ми е интересно да прочета за твoите впечатления черно на бяло.

Не знам дали ще е толкова атрактивно да гледам през електроника, колкото на живо но определено ще го направя - след малка почивка, де. Да не стане съвсем изследователска работата.

Роси:
Съгласна съм с твоя текст на 99% и не знам дали има смисъл да пиша коментар точно по тази причина. По-скоро ще препратя към теб…

За чувството за хумор…спомням си, че говорихме точно за това непосредствено след пиесата и аз тогава ти казах, че ме е подразнило чувството за хумор на места, но не можех точно да обясня защо. След като гледах изпълнението на авторката мисля, че знам. Eve Ensler много по-умело навигира между смешното и сериозното в рамките на един и същи монолог. Тя започва със сарказъм и ирония, минава през много драматизъм/болка/гняв…след което си позволява отново да се шегува. Мисля, че в някои от монолозите на българските актриси това не се получи. А в някои се получи много добре. Според мен един от най-силните беше монолога на Снежина Петрова за космите.

Г-н Апостолов:
Жените около вас за какви неща си говорят?

Nicodile:
Много се смях на твоя коментар. Според мен повечето от нас по принцип вярват, че хората трябват да имат равни прави и възможности, просто рядко се замислят за това и често се оставят на течението и общото мнение…За това е добре да се говори повече. :)))

Относно обсъждането на подобни теми, винаги зависи как се прави. Има неща като възпитание, такт и прочее, които е добре да се прилагат по всички теми - както от мъжете, така и от жените.

@Апостолов: Аз пък се чувствам неловко в компанията на хора, които се чувстват неловко… ако мъжете могат да обсъждат такива теми, не виждам жените защо да не могат.

Казвам това и се плескам по челото- Петя ме е заразила нещо.