Monthly Archive

Това е истинска история, както твърди Новака от Онзи Бар. Е, горе-долу.

Един чичо излязъл на разходка - да поразпусне от напрегнатото ежедневие на роднина от провинцията, гостуващ в София. Като стар, вече 70-годишен, почитател на сексуалното удовлетворение решил да изпробва столичните цигански свирки, за които бил чувал, че се славят с изключително добро съотношение цена-качество.

Пообиколил тук-там и скоро търсенето му се увенчало с предлагане – циганка на своя трудов пост в близост до зоологическата градина.

-          Шаа дадеш 10 лева и ш’таа праим щастлив – оферирала тя.

-          Ни можи 10 льева – контрирал нашият. – При нас й най-много пьет.

Попазарили се малко и скоро си стиснали ръцете на 7 лв., взаимно доволни и от сделката и изобщо от деловата и честна атмосфера на преговорите. Той разкопчал панталона, тя клекнала и стартирала услугата.

Не щеш ли, отнякъде се появили две възрастни дами, но вместо да си продължат по пътя, те се втренчили право в центъра на събитията и дори тръгнали да се приближават. Чичото, леко шокиран, взел да се дърпа и блещи срещу тях и труженичката - като регистрирала влошените бизнес-условия - рязко прекъснала работния процес, изправила се и бясно закъшкала към натрапничките. Те заотстъпвали колебливо, но тя ги насърчавала допълнително със сърдечни клетви и сложни ругатни, докато не ги изгонила съвсем.

Върнала се при клиента си, ядосана и разгорещена, но твърдо решена да си свърши работата докрай, дори да й се наложи да я започне наново – както видимо се налагало.

Докато възстановявала ръчно загубите, процедила горчиво и някак примирено:

-          Еййй, няма да сааа опраи тая държава!

На Дискуърлд празнуват Рождения Ден на Създателя днес.

Ако не бях точно днес на антибиотици и не живеех в съвсем друга вселена и аз бих дръннала няколко или повече питиета в Барабана за негово здраве. 60 питиета, защото става на 60. Не, 60 са много, … делено на десет – 6. Да, 6 малки. Но там ако поръчаш малко, може ти да се смалиш – с една глава, например. Значи, едно тройно – да не се изхвърляме. Пфу, странна нечетна поръчка – ще бия на очи. Не съм чак такава пъзла, но…

Добре! Тери, трябват ми поне още 20 години от теб – за да си поръчам две безрискови, обосновани двойни.

Дерзай!

————————————————- 

Препоръчвам да видите това!

————————————————-

снимката е от тук. 

Времето напоследък е преобладаващо.

Времето преобладава в емоциите, особено в честата им смяна. В мислите и дилемите като „Да го мъкна ли с’а тоя досаден чадър или да не го?”. И в някои по-специални изрази, също започващи с „да го” и завършващи с удивителни. Друго за времето няма какво да се каже. Че то е в нас и ние в него си е кристална истина, но вече е обсъждана. Стратегически погледнато, въпросът е по-скоро в жабите.

Например, вчера валя сахарски дъжд. Не тук. В Солун. Сахарският дъжд е особен. Състои се от 50% сахарски пясък и 50% чиста облачна вода. Иначе е нормален дъжд от сахарска гледна точка, защото не вали над Сахара, както отдавна е прието. От солунска гледна точка си е наполовина побъркан дъжд. Като се има предвид, че дори гърците, които никога не се изненадват, защото са измислили всичко, повдигат вежди, какво да очакваме ние – умерено-континенталните?

Скоро може да завалят и жаби, това.

Не, че е някакъв голям проблем*. Ако навали достатъчно, щъркелите ще се мотивират да влязат и в София** и най-накрая ще си махна мартениците, че много ми станаха поводите за социални контакти. Или пък – аре, да не съм такава егоистка – всяка жаба може да се превърне в принц и/или принцеса (по избор на получателя), или дори в две, три и повече принцеси. И всичките секси, загорели и така нататък, както е по сценарий. За който е готов да ги целува, разбира се. Безплатен обяд все още няма. Обаче има рискове – целунатите жаби да вземат да се превърнат в лъвове или бикове. Или, след някаква много сложна грешка в системата – да се превърнат в Део. Е, Део е сладък, всъщност.

Сами разбирате, че ще отпаднат всички настоящи политически проблеми. Като  оставки на министри и прочее. Принцовете и принцесите ще са толкова много, че абсолютно автоматично ще въдворят абсолютна монархия. Ще управляват на ротационен принцип. Всичко това ще остави министрите безработни, но няма нищо. И те както и всички в тази държава ще са по-близки или по-далечни роднини на царските семейства. Освен от отравяне, удушване с копринено шнурче и удар с красиво изработен кинжал в гърба, няма да се притесняват за абсолютно нищо. Нито те, нито никой. Търговията с копринени шнурчета от Китай ще се развие неимоверно. Което е добре, защото с времето това ще доведе до взаимни посещения и – неизбежно – известно смесване на расите. Факт, който леко ще тушира проблема с прекомерно изпъкналите очи на царските семейства и техните наследници.

Хепи енд.

——————-

**Тогава и твърде популярните напоследък жабешки реклами ще придобият съвсем друго измерение. И то благодарение на чисто нов маркетингов похват. Следният: не променяш гледната точка на аудиторията като й предлагаш нова гледна точка, а като промениш обкръжението й. Демек, свят без жаби – една гледна точка. Свят пълен с жаби – чисто нова гледна точка, току-що изкъпана от жабешки дъжд. 

Хитро, а?

**Това е антиутопия от гледна точка на жабите, ама аз какво да направя.

Хм, много съм великодушна към себе си - почти всичко мога да си простя.

Това, че не пиша тук, макар че като почнах направо ме сърбяха ръцете - най-лесно. Но не и това, че нищо свястно не съм чела в последните 2-3 месеца. Ако поне пишех, можех да се оправдая с традиционното „Чукча писатель, чукча не читатель”, язък.

А сега Размисли ме е „предизвикала” да се включа в поредната блогърска игра - нещо като „Излез сега пред класа и ни кажи какво прочете през ваканцията”. Ми, защо не? Последната такава - с островната музика - определено беше забавна.

Обаче, постингът може да излезе доста кратък - ми, нищо не съм прочела.

Все пак.

Написала съм по нещичко за всичко, което ми е направило впечатление през последната година - Джонатан Стрейндж и Мистър Норел, Записките на чистачката Мод, и Истанбул.

Не е отбелязан един сборник с разкази за магия, който много ми хареса, но течът в караванчето на Градина го беше превърнал в топче използвана тоалетна хартия и аз така се ядосах, че го метнах директно в кофата. Резултатът, както от всяка гневна изцепка, е тъп - сега не му помня заглавието*. А беше забавна компилация. Имаше фентъзита, нонсенси и всякакви жанрове, в които магията би могла да бъде намесена без да предизвика скандал. Хареса ми много.

Не са отбелязани и две книги на колежката Харис. Бонбонени обувки, защото много се писа за нея, а и чувствата ми там са смесени. И Джентълмени и играчи, защото докато я четях ми харесваше, но послевкус не ми остави. Нула.

Както и куп безмислени фентъзита, които използвам за същото, за което люлинската аристокрация използва Мюзик Айдъл, например. Но имаше едно изключение там - Сарантийска мозайка на Гай Гавриел Кей (или Кай). Впечатли ме с изключително красив, богат, очарователен език. Подборът на думи и изобщо начинът, по който се лее речта биха могки да се опишат като „разкошни”. А и фабулата става. Изобщо, препоръчвам я на фентъзи феновете.

В момента чета вечер две книжки с нонсенси на английски. Ужасно забавни са, но още не ми се разказва за тях. Не съм ги довършила и нямам послевкус. А той е единият от критериите ми.

Сега съм си купила точно три книги - фентъзи, и трите.

Децата на Хурин, най-накрая, че е срамота да не я взема точно аз, която се кълна в бащата на фентъзи - Толкин. Надявам се синът му да се е справил добре с компилирането и редактирането. Всъщност, най-много се надявам, че в книгата има история в литературния смисъл, а не само в … пфу, как се казва? Научният? Хронологичният? Уважавам и се възхищавам безкрайно на това, което Толкин е направил за своя свят. На цялото му всеотдайно, прецизно, последователно и оригинално, и вдъхновено изграждане. Направено с любов. Но не принадлежа към немалкото напълно откачени фенове, които са готови да четат с упование всеки ред, написан по темата. Силмарилион ми беше леко скучна на места.

И две книги на Урсула Ле Гуин, която доста харесвам. Бих казала, че като бях тийнейджър Землемория ми беше една от любимите фентъзи серии. Книгите, които съм взела сега също са серийни: Дарби, Гласове и Сили. Зачетох първата и си мисля, че има кратко, но светло бъдеще в моето ежедневие. Но едва ли бих писала за нея ако не беше това тук. Е, да не голословя преди да съм ги приключила.

Какво ли бих прочела отново?

Честно, почти всичко, което съм глътнала между 3-ти клас и 22 години. Това ще рече почти цялата световна класика, и още много неща, защото четях като прахосмукачка Урал. Може да не ги помните, но, ех, какви прахосмукачки бяха! Човек се променя и пораства, много ясно. Въпреки, че в 3-ти клас се ползвах със специално разрешение да ползвам училищната библиотека както намеря за добре, издадено класната ми, сега съм наясно, че татко ми беше по-мъдър да не ми разрешава да чета някои неща от Библиотека Световна класика в този период. Било е ненавременно, рано, безмислено. Ще ми се да не бях ги крала тайно, ама пусти вироглави деца - всяка стена трябва да счупим със собствената си дебела тиква.

Всъщност, не обичам да препрочитам, да гледам филми по два пъти и т.н. Единственото, което ме кара да рецидивирам съвсем официално са местата. Книгите, филмите и въобще изкуството се променят само с промяната на нашата перспектива. Която промяна се случва, разбира се, при това непрекъснато. Но, кой знае защо, това съвсем не ми е достатъчно, за да ги „завтарям”. Виж, местата (и хората, но за тях друг път) се променят освен от преспективата и съвсем обективно.

За да съм честна, което поведение нещо не ми се отдава напоследък в този блог, ще кажа, че съм чела някои неща по два-три пъти. Целия г-н Пратчет, напоследък - за кеф. Майсторът и Маргарита, някога, защото това определено е моята лична книга. Швейк, неща на Бредбъри, на Клифърд Саймък, на Толкин, на великия Радичков, учебника си по физика от 9-ти клас (макар, че не помогна).

Сериозно, бих препрочела всичко, за което помня, че ми е направило силно впечатление, но няма как да обсъдя със сина си, поради липса на по-ясен спомен.

Следвайки - все пак - правилника, предизвиквам само един: Никола

—————