Този блог съществува точно от една година.

ЧРД и така нататък! Благодаря на майка си и целия свят поименно, много съм развълнувана.

Има ли равносметка и има ли нужда от нея? Да, и хм, може би.

 

Ето я:

 

1. Публикувани 76 поста, което прави по 1 пост на средно 4,8 дни.

Не е кой знае какво, но не гоним бройка, нали? Или пък гоним? Тц, не обичаме гоненица ние. Обичаме руумсървис и порше тарга.

От всички постове, най-нааай-интересен за широката общественост е „Замък ли бе, да го опишеш”, плътно следван от „Приказки с картинки” и Истанбул. А любимият ми сърч, от най-често срещаните е „физика лост”. Мисля, че хората се лъжат да кликат, защото постът, който излиза се казва „Лостът – едно твърде смислено обяснение”, а те точно това търсят, ама ядец. Другият ми любим сърч е „ОГРОМНИ ЦИЦИ”, макар че се появява рядко, но пък ми пълни душата.

 

2. 10 висящи драфта, 4 от които дори не са качени.

Това прави около 13% отхвърлени идеи. Готино съотношение, предвид работата ми, където отхвърлените идеи са като Еверест, сравнени със скромното, направо мижаво хълмче на реализираните такива. Да, това ми харесва.

Иначе драфтовете правилно са отсвирени – съвсем вече откровено тъпи са.

 

3. Харесвам си безусловно точно 6 поста.

Това са почти 8% одобрение. Не знам дали е окей. Ама, безусловно, без никакви забележки засега. Значи е окей, какво да е? Отделно, има още 20-тина, които определено одобрявам. Бе, не е лошо.

Най-най-любимият ми пост – съвсем сантиментално – е „Хроника на една морска ваканция”, освен това именно той отговаря на „ОЦ“, съвсем без връзка. Най-много ме разсмива „Варна. Хепито. Съседна маса”. Но най-готин е морският послеслов – една друга равносметка.

 

Но защо въобще се казва равносметка? С кое е равна? Не знам и, мхм, нямам идея. Сигурно се нарича така, за да се различава от кривата сметка, сметката без кръчмаря и чуждата сметка. Както, разбира се, и от сметкоплана. Последният е страшен, опасен и изобщо не е за този блог.

Това е един жизнерадостен блог, или жизнеутвърждаващ.

Нали?