Top Gear, топ!

Благодарение донякъде на естествената ми склонност, донякъде на епичните усилия на сина ми да ме приобщи, все повече харесвам предавания от типа на MythBusters*. Разбирай, такива, в които откровени откачалки получават заплата, за да си правят изперкали експерименти с най-невероятни вещи, субстанции и устройства за радост на уважаемата публика.

 

В неделя, след старателно избягване в продължение на месеци, попаднахме заедно с ГДВ на Top Gear, за да прекараме следобеда в щастливо хилене, цвилене и тупане по коленете.

 

Начинът, по който се предава иначе съвсем откровенното рекламно послание в това шоу ме изкефи максимално, и съвсем отделно от тоталното забавление да гледам как:

А) група изперкали автомобилни състезатели са наети да участват в carball мач. Разделени са на два отбора, като всеки управлява дребосъчкава Toyota Аygo и гони възвишената цел да вкара футболна топка с диаметър над метър в противниковата врата, посредством шут с колата. Изводът: Купете си ситроен от същия клас, защото е съвсем същият и с 2К по-евтин! И от същия завод.

Б) лудият водещ прави тест на Range Rover Sport V8 Supercharged (ор съмтинг), бягайки за живота си от твърде подвижното оръдие на някакъв твърде бърз, маниашки и съвсем истински танк през пресечена местност. Изводът: Купете си нормалния Discovery, защото седейки в спортния, ще трябва да гледате колегата с нормалния отдолу-нагоре. А не бива така.

 

Заминавам за Градина, където категорично няма да гледам телевизия. Чак ме е яд.

 

 

———-

*Обаче, не и Brainiac, щото те са врази. Не знам защо са врази, но…

ето, пак

Блогинята ме е нарекла марсианец без муза.

Като изключим, че до вчера дори не бях забелязала този факт, другото тъжно е, че марсианецът без муза е като… слон без стъкларски магазин, примерно. Жалка картинка.

Първо пропаднах в неприлично разтеглена във времето Сатурнова дупка. Личната ми Муза отказа да слезе и тя в нея, колкото и да я увещавах – щяла да си съсипе маникюра, токчетата и страшно да се изложи пред колежките. Накрая призна, че в скапаната Сатурнова дупка и дайкирито било твърде скапано.

После излязох оттам, но се държах хладно и дистанцирано с Музата, в жалък реваншистки опит да я накажа за липсата й на великодушие.

След това бяхме твърде заети да се сдобряваме и наваксваме, сред страст и емоции – знаете как е.

Сега всичко е наред между нас. Ето какво планирам да напиша, за доказателство:

„Я гений! Прочь сомнения!“