Блогинята ме е нарекла марсианец без муза.

Като изключим, че до вчера дори не бях забелязала този факт, другото тъжно е, че марсианецът без муза е като… слон без стъкларски магазин, примерно. Жалка картинка.

Първо пропаднах в неприлично разтеглена във времето Сатурнова дупка. Личната ми Муза отказа да слезе и тя в нея, колкото и да я увещавах – щяла да си съсипе маникюра, токчетата и страшно да се изложи пред колежките. Накрая призна, че в скапаната Сатурнова дупка и дайкирито било твърде скапано.

После излязох оттам, но се държах хладно и дистанцирано с Музата, в жалък реваншистки опит да я накажа за липсата й на великодушие.

След това бяхме твърде заети да се сдобряваме и наваксваме, сред страст и емоции – знаете как е.

Сега всичко е наред между нас. Ето какво планирам да напиша, за доказателство:

„Я гений! Прочь сомнения!“