Безветрие

Особено нощем, морето не издава дори пльок, прибоят не казва дори цоп, както твърди ГДВ, че би трябвало да „казва” един уважаващ себе си прибой.

 

Откъм заобикалящите залива туристически обекти, пълзят безкрайни разноцветни черги от светлина, покривайки цялата вода, и дори лунната пътека е крива – това не знам защо. Като цяло, заливът много прилича на Лаго Маджоре, гледано откъм северния му швейцарски бряг. Тук липсват само лебедите и патиците, но пък швейцарците си нямат джипове, които да пресичат съботния плаж, преливайки от тинейджъри и или/техните батковци и каки, на свой ред преливащи от пост-абитуриентски ентусиазъм.

 

Безветрието има множество предимства.

 

Започвайки от това, че не е нужно да прибираш чадърите и тентите, дори и когато напускаш временно полесражението, което прибиране иначе си е неписано, досадно правило, поне що се отнася до т.нар. първа линия. Нито да заципваш форцелта, нито да затваряш прозорците, нито да събираш кърпите от плажа. Можеш дори да оставиш книгите да се въргалят по шезлонгите, освен тези на Тати, разбира се. От къмпингарска гледна точка, това си е отпадане на 50% от задачите за деня. От друга страна, разглезва и някак деморализира, но аз лично съм пословично силен характер и ще го предолея, честно.

 

Можеш също да играеш Скрабъл без Градинският вятър да ти размества пулчетата по дъската, при това нагло-аматьорски – без капка умисъл и никакво отношение към „скъпите” квадратчета и „отварянето” й.

 

Можеш да вечеряш на плажа, ползвайки – за разнообразие – хартиени салфетки и дори ефектна, но нестабилна прическа; както и гол гръб след 22 часа, вместо стандартните вариации на тема анцуг, жилетка или одеало. И, като стана дума за вечеря, можеш да разчиташ, че димът от барбекюто ще отлита само към морето и леко вдясно, за да може миризмата на пържоли и карначета да се смеси в един консистентен микс с протяжните чалга трели, долитащи от Созопол или – може би – някъде от Рибката, мамка им. С което стигаме до основния недостатък на безветрието като Градински феномен.

 

Всичко се чува.

 

Краткият ми телефонен разговор с Абсолютно Най-готината Не-Барманка на Планетата Ви беше проследен с нездрав интерес от целия къмпинг (и ти ми липсваш). Както отбеляза ГДВ, дори не беше нужно да ползваме услугите на телекомуникационните оператори. Но той да не се заяжда, защото пък него целият къмпинг го изслуша как пикае в морето.

 

И, денем е адска жега. Под тентите може да се отглеждат манго и вероятно дори драгънфрут, какъвто ми се прияде адски, пак вследствие на леката форма на топлинен удар. И ледът все не стига. Трябва специален човек, който да пълни формичките и да вади готовия от фризера, добре, че поне замразява супер бързо. Да не говорим, че дори в караванчето е твърде топло, за да спиш до обяд, въпреки, че става течение. За палатките – не ми се мисли.

 

Лошото е, че сърфистите, кайтистите и прочее ветролюбив и ветроустойчив народ са доста нещастни, но…

 

… но най-вече, безветрието е страшно красиво, особено привечер и нощем - успокояващо и някак протяжно. Светът е застинал в един вълшебен миг на истинско, типично морско безвремие – сякаш живееш в картичка.