Пощата, най-сетне!

 

Както недвусмислено заявих, отказвам да робувам на вузевото мърляво книгоиздаване. Затова моята мила Блогиня ми подари липсващите* терипратчетови книги в оригинал, със следната бележка:

 

If you can read what I have written, you can read what he has written. Be brave (bold & beautiful).

 

Така, че въоръжена с дързост и хамак, най-сетне с огромно удоволствие прочетох Going Postal, ура! Английският въобще не се оказа труден, напротив, макар че със сигурност са ми убягнали някои от толкова любимите ми терипратчетски словесни каламбури. И, макар че, съм обратното на експерт, ще се доверя на настойчивия си инстинкт, и ще споделя нещо неочаквано приятно – българските преводи са всъщност доста добри. Обаче, край! Вузевите загубиха един от най-добрите си клиенти, хак им е, мърлячи. А аз съм доволна като куче във фабрика за кокали.

 

Само ще кажа какво пише в началото, за да е ясно – на тези, на които им е ясно и без това.

 

В килията на Moist (забележете!) von Lipwig кипи трескава дейност – човекът трябва да бъде обесен тази сутрин, но, разбира се, няма това желание и интензивно копае пътя към свободата си с помощта на една лъжица. Странно, успява да откърти един голям камък от стената, но зад него за свой ужас открива още един. С видимо здрав хоросан, а пред него блести и още една, нова лъжица. Междувременно, надзирателите стоят на вратата и ръкопляскат. От тях вбесеният Mr. Lipwig разбира, че Патрицият на Анкх-Морпорк, Лорд Ветинари е заповядал на всеки осъден на смърт затворник да се предоставя…“prospect of freedom”.

‘Freedom? But there is a damn great stone through there!’

‘Yes, there is that, sir. There is that’, said the warder. ‘It’s a prospect you see. Not actual free freedom as such…’

 

Изобщо Патрицият, който наред със Смърт и комплектът вещици ми е любим герой, в тази книга участва твърде активно, за моя радост и възхищение. Иначе, Постоянно присъстващите, всъщност отсъстват, освен зомбито адвокат Mr. Slant (забравих му преводното име), Ректорът – г-н Муструм Ридкъли, този титан на мениджмънта, горкият Пондър Стибънс и, разбира се Смърт, който винаги наминава.

 

Самият главен герой, както винаги, е отгледан с искрена любов и внимание от Автора си и лесно ме влюби и мен. Което е твърде радостно, предвид факта, че в Making Money, пак той е в центъра на събитията.

 

Лошият пак беше победен завинаги, но по супер адекватния терипратчетовски начин – с неговите си лични камъни, по неговата глава. Справедливо и поучително, както трябва да бъде в една правилна вселена, нали така?

 

А какво повече му трябва на човека-читател? Искреност и измислици, цинизъм и наивност, любов и смърт и, най-вече, много фън, много.

 

Кефф!

 

 

 

А пък концерта на Металика бил ня’къв връх! 

 

 

———————

* Тоест, само Going Postal и Making Money, обаче ще си поръчам и Thud!.