5:00

Пясъкът е направо леден, както и нощният въздух. Морето сивее тихо под просветляващото небе. Приближавайки към водата, усещам топлината на огромното й тяло, а кроткият прибой сгрява измръзналите ми крака. Хвърлям дрехите си и те светват върху тъмния плаж. Задникът ми също проблясва за малко, като измамен морски фар и после цялата изчезвам в кадифената вода. Тя ме люлее и прегръща, както никой не би могъл. Радостните ми сълзи я подслаждат, а леденият ми дъх образува малки ледени сферички, които тя разтапя. Движа се като дънна риба по пясъка, странно, виждам всичко – сребърните телца на пъргавите си сестрички, камъчетата и мидите. Гмуркам се пак и пак, и всяко поемане на дъх е трудно като най-първия път. Искам да остана тук, лека и топла.

 

ПС: И ако видите русалка със сиви лещи, кажете й, че няма нужда да ми ги връща. Ще си купя нови.