Градинският вятър

Август е вятърничав месец.

 

Градинският вятър, който в юни и юли прави само кратки набези – понякога разрушителни, но не и тази година* – идва и се настанява. Разпъва хвърчилата, тентите и чадърите, зарежда сърфовете в бойна готовност, отваря кайтовете и пуска надуваемите си играчки да подскачат по плажа.

 

Чете ми книгата, истерично прелиствайки страниците – напред, назад, напред, назад – като някакъв отчаян студент, прозрял в последния момент огромните си пропуски по изпита утре. Пропуските, като такива, в природата никога не се губят – остават, все още натрупани щастливо в пластмасови бутилки от бира**, пластмасови чашки, евтини фасове и разкъсани, леко ферментирали остатъци от разпиляно време. А четейки, шепне, нарежда и съска в ухото ми – споделя нещо, но уви, нищичко не му разбирам.

 

Няма комари и никаква летяща гад, когато дойде Градинският вятър. Ей това му признавам – не търпи никаква тормозлива конкуренция. Знае, че сам по себе си е достатъчен да те разтревожи, изтощи и изнерви. И го прави професионално и методично, но не и злобно, защото накрая свикваш и го приемаш – както всеки съсед. Добър, лош – твой си е. Нанесъл се е вече и само малко толерантност е необходима, за да съжителствате в мир.

 

Градинският вятър е като Уникалната жена. Той няма да ти се мотае в краката, нито ще позволи ти да се мотаеш. Ще те накара да се замислиш, докато го кълнеш, мислено. Ще си мисли, че е прав за всичко, но ти ще му позволиш да минава през теб. Ще ходи навсякъде, ще вижда всичко и ще го стовари пред теб, но и от теб ще вземе.

 

Но най-вече***:

 

Той вълнува морето и донася чуждите боклуци пред прага ти, вие и пърпори, шляе се и ти прави номера – ту ще затихне и ще кротне, ту пак ще се развихри. Градинският вятър ще ти разроши косата и ще ти разлее напитките, ще ти вдигне хавайката дори, докато си лежиш, ще те посипе с пясък и ще те захлупи с пенливия прибой. Ще ти разпилее скрабълските пулчета, ще изтормози кучето ти и ще превъзбуди децата ти. Ще ти довее приятели, ще… и пак ще ги отвее.

Ще направи всичко, за да ти припомни, че животът е движение. Че не си медуза, по дяволите.

 

 

 

 

 

* Засега. Макар, че сезонът на бурите отмина…

** 15 минути за уборка на 30х30 метра, колеги от първа линия. Трябва само един голям плик за боклуците и един по-малък за дясната ръка. Ние сме авангардът, нали така.

*** Най-вече Градинският вятър е важен за Градинските сърфисти и кайтисти. Той е техният хляб, въздух и вода. Не непременно в същия ред.

Белите мъже не могат да доставят

Странно как логиката на всеки върви по един определен път и често, особено когато не е критично, не се замисляме за други възможни пътища. Формулираме някакви… изрази, използвайки минимален брой думи, само тези, които описват ставащото единствено и строго в личните ни глави.

 

Ето светъл пример. Малко е сложно, но това е стилът ми днес.

 

Уникалната Жена* дала на Приятелката ми едно списание, за малко, срещу връщане. После, нейният любим – Идеалният** – закара Приятелката ми до автобуса, който да я отведе на кратък набег до София. По-после Уникалната си поиска списанието от мен. Нямаше го никъде.

- Сигурно Приятелката ми го е взела да го чете в автобуса? – инсинуирах.

- Не е възможно, защото й казах да ми го върне – отрече Уникалната.

Пак претараших караванчето*** – е, нямаше го.

Три дена по-късно Приятелката ми се върна, заедно с Най-Любимия Ми Приятел, с неговата кола. И след кратко разледване се оказа, че още на тръгване е предала списанието на Идеалния с ясната заръка да бъде доставено на Уникалната. Отиде да й съобщи тази новина.

- Списанието ти е в колата – казала й.

- Ахаа. Ти за малко го взе, а? – засмяла се Уникалната жена.

 

Тук, под „колата”, всеки си разбира неговото. За Приятелката ми това е колата на Идеалния, защото тя знае, че е оставила списанието там. За Уникалната, това е колата на Най-Любимия ми Приятел, с който Приятелката ми е била докарана, защото тя знае, че списанието го нямаше, когато го търсихме. И логично предполага, че Приятелката ми е забравила да го върне преди да тръгне, но после гузно го е върнала, все пак, нищо че отново го е забравила в колата, чуждата. Или пък „колата”, според нея, е личната кола на Приятелката ми, която си стоеше на къмпинга и остана непроверена за следи от невърнати списания. Пак по горната логика.

 

И още един пример.

Мама работи за ГДВ. Това е една от онези необясними любови между зет и тъща. Едно от онези необясними Изключения, които само потвърждават правилото, разпространявано на длъж и на шир от вицовете за зетьове и тъщи. Все едно – важното за следващия пример е, че работят в един офис. Та, давам аз на Приятелката си едни прочетени книги, за да ги остави в офиса, откъдето Мама да ги вземе и да ги върне на Тати, който пък да ми изпрати нови – по ГДВ. Приятелката ми е наясно със схемата. Обаче, също така е наясно, че Мама е в отпуска и затова оставя книгите на бюрото на ГДВ. Обаче, не е наясно, че Мама има път към офиса и се очаква тя да ги вземе. Резултатът е, че, сваляйки багажа виждам същите книги да се мъдрят в колата на ГДВ.

- Защо ми връщаш книгите? – питам с тъжна реторика.

- Ами, бяха ми на бюрото и помислих, че са за теб – недоумява той.

 

Тук под „остави книгите в офиса” аз разбирам „остави ги на бюрото на Мама”. Защото знам, че тя има път към офиса точно днес и ще ги вземе. Приятелката ми разбира „остави ги на бюрото на ГДВ”. Защото знае, че Мама е в отпуска, а пък ГДВ така или иначе ще мине през нашите – ще достави прочетените и ще получи нови. ГДВ нищо не знае, но има смътен спомен, че трябваше да прави някакъв книжен трансфер и си мисли „Я, някой е оставил на бюрото ми книги за моята Градинска Любима”.

 

 

Извод.

Наемайте само жени да ви доставят литература. И винаги, винаги имайте предвид, че има и друга логика, освен Вашата.

 

 

*Уникалната Жена, Която Иска Да Се Претопи

** Мъжът, Чиито Възхитителни Идеали Въртят Тази Планета (Макар, че според друга една теория, тя се движи благодарение на възвратно-постъпателните движения, извършвани от средно милиард китайци, всяка нощ, а понякога и денем. Докато се върти, ние сме окей, каквато и да е причината, нали така.)

*** Списанието е, наглед, някакво си малко, неважно нещо, но всички обещания си имат своя размер, абсолютно независещ от обекта/предмета. Нарича се Безкрайно Голям Размер. Не е Математика, но е също така просто. Спазваш обещания – доверието е максимално, не спазваш…  ами, какво да ти кажа?