Олимпиадата започна, протече и свърши и много, ама много, народ се изказа.
То не бяха завоалирани послания от рода на „Олимпиадата на сапун!”, то не бяха сложни калкулации на тема „Колко от данъците, дето-(се-опитвам-да)-не-плащам отиват за „витамини” в професионалния спорт“ и прочее и прочее.
Имам само един въпрос.
Ако България беше на първо място с общо 100 златни медала, как щяхте да реагирате?
16 comments
Comments feed for this article
август 26, 2008 at 11:29
El Casto
хмм… предполагам че пак щеше да има недоволни :]
август 26, 2008 at 13:23
lyd
Щях да продължа да смятам професионалния спорт за нещо излишно и поглъщащо пари, които биха могли да се похарчат за по-смислени неща … като да речем достъп до спорт за повече хора.
август 26, 2008 at 13:56
dottcom
Това би означавало като държава да сме по големи и от Китай, а тогава въпросите биха били многократно повече от този за стоте медала.
август 26, 2008 at 14:09
marsian
Това е хубаво, lyd. Масовият спорт, физическото здраве на нацията и прочее. Значи, махаме професионалния и остава само масовия.
Но ето още въпроси:
- кой ще даде парите за масовия спорт, на кого и кой ще ги менажира, че да се превъплътят в съоръжения, оборудване, треньори и пр.
- как, според теб, ще се развие интересът на обществото към спорта; интересът на децата?
- какво ще правят тези, които се окажат твърде талантливи в даден спорт и искат да се развиват и успяват в него?
- какво ще работят горките спортн журналисти?(Ок, това последното е заяждане, макар че знам ли…?)
август 26, 2008 at 14:10
marsian
Steb by steb, dottcom
август 26, 2008 at 15:44
dottcom
Да marsian, като ли че това си е най-изпитаната и утвърдена стратегия от както свят съществува – step by step
август 26, 2008 at 23:16
astilar
Може ли да отговоря на въпроса с въпрос?
Ако България бе спечелила 100 златни медала по колко на български състезател участвал на олимпийските игри през 2008 щяха да се падат?
Не са ли непосилно много?
август 26, 2008 at 23:24
lyd
Въпросите ти към мен пораждат доста други въпроси, на които не бих могла да отговоря лично, освен ако не смятам да си правя диктатура
август 27, 2008 at 01:32
marsian
само кажи, lyd. ние сме с теб.
el casto, благодаря за включването, и аз така мисля.
astilar, това са здрави, тренирани мъже и жени, колкото и вредни витамини да саизпили, все ще издържат на някакви си 10-тина медала на човек. При това са българи. Нали знаеш, нашият начин е „не знам, че не е възможно, та затова го успявам“
август 27, 2008 at 02:36
dottcom
astilar точно това имах в предвид, че ако печелиме 100 медала това означава че ще сме много по-голяма нация от китайския мравуняк. И тогава нямаше да ни прави впечатление някакви си 100 медала, защото амбициите ни щяха да бъдат за 200 хахахаха
август 28, 2008 at 00:43
astilar
marsian, от утре започвам тренировки за следващата олимпиада! Тъй като вече съм медалист в цитираня „незнайноневъзможенноуспешен“ спорт (заедно с милиони други състезатели), ще трябва да си измисля ново предизвикателство.
dottcom, аз пък не.
Нямах това предвид, нито в предвид, а още по малко в на предвид.
август 28, 2008 at 01:43
marsian
дерзай, astilar!
аз, не ме е срам да призная, се поразплаках малко, като гледах репортажа за Румяна Нейкова по btv (които не са ми баш любимци, но излъчват и на живо в нета – браво!!). ще плача и на твоя медал, ама ако и ти плачеш!
dottcom, не й обръщай внимание. тя сега явно се нахъсва за победа, затова се заяжда за прaвописа. не, че не е права, де…
септември 11, 2008 at 17:35
Добромир Русев
1.Спрели водата на 100 000 души за да я насочат към Пекин за откриването.
2.Красиво дете, което се предполагаше, че пее, само си отваряше устата, а по-грозничко, но талантливо, всъщност е пеело на бленда отзад на откриването.
3.Гонения на китайци спортисти-християни в Китай от комунистическата партия – недопуснати до участие. Пропаганда, полицейска държава ала 1984
4.четиредесет и три милиарда за бляскава Олимпиада, а 500 000 милиона души живеят с 1 шепа ориз на месец и 5 долара. Болести, смърт и мизерия в цялата страна
5.Плътен мазен жълт смог от индустриално замърсяване, трудно са дишали всички там, раковите заболявания са нормално явление.
Има ли смисъл да говорим още?
септември 11, 2008 at 22:26
marsian
Е, това не отговаря директно на въпроса, но позицията ти е ясна, Добромир. Или имаш същия списък с обратен знак?
септември 12, 2008 at 10:05
Добромир Русев
Спортът си е спорт – можеш един милион пъти да направиш упражнението вярно, а на Олимпиадата да сбъркаш. Не медалите са важни. Критерият „липса на медал“ не означава липса на достаойнства и възможности – а просто моментен неуспех със съчетанието или гонката. В древна Атина дори е нямало медали. Днес просто има едно извращение към материалният израз на наградата и разочарование от спортиста, ако не носи такъв. Има извращения е цялостната структура и организация на игрите, в идейният им замисъл. Всеки търси златото. И въобще – духовно разстройство у съвременната спортна мисъл – пари, скандали, допинги, нечовешки режими, далавери и корупция в спорта. Къде останаха онези голи тела в древната палестра, партиите в циркуса, природно силните мъже, чиято награда беше амброзията и елея, и обичта на хората…? Днес се гледат неща като секунди, карати, химия, трансфери. Следят те камери, и ако краката ти на халките не са на 90 градуса, а на 89 спрямо тялото – сори батка – губиш – ти си некадърник! И това, защото съвършенството е самоцел, защото всяко съревнование се изражда, измества се по-стойностната цел – тази да даваш пример с духа и дисциплината на човек, да отстояваш физическото и психическото здраве на организма и така да си идеал у хората. А това злато е по-ценно от другото!
септември 22, 2008 at 17:55
размишльотини
Я, и аз бях писала за това.
Ами ако България беше спечелила 100 златни медала, тогава щеше да е Китай, а аз да съм китайка възхитена от успеха на родината и благодарна на партийното ръководство
Ако ли пък изневиделица беше спечелила 100 златни медала без да се променя нищо друго, щях да си кажа същото, както казваха разни коментатори в САЩ по повод техните златни медали. „Хората се опитват да забравят проблемите си и затов са се залепили на телевизорите да гледат Фелпс, за повишаване на националното самочувствие“.
Или пък щях да си мисля това, което си мислех през 1994 като гледах народното опиянение за 4то място на Световното по футбол, а именно: „Футболът е опиум за народа, когато няма с какво друго да се опива, а 4то място е двойна доза“.