Това е мощна, респектираща структура от 4-5 големи, еднакви палатки, обитавани от 10-12 възрастни и неизброимо* количество деца. Имат няколко големи общи тенти, барбекюта, маси, душове и прочее къмпинг оборудване, което споделят. Всички са общо взето млади и симпатични, но най-важното е, че изповядват любимата на ГДВ Къмпингарска Система за Отглеждане на Деца на Ротационен Принцип.

 

Системата е велика – всяко семейство поема грижата за всички деца в един ден, а в другите 4-5 почива. В резултат, децата са спокойни и получават всеки ден разнообразни забавления и най-вече почти 100% квалифицирано, възрастно внимание, нещо трудно постижимо при единичното отглеждане или поне несъчетаемо с понятието „почивка“.

Въпросният работен ден, в който трябва да храниш, следиш, приспиваш и забавляваш цяла дузина 2 до 5-годишни деца, разбираемо, може да ти изкара кръв от носа, но то, понякога и само едно дете може да го направи. Всъщност, колкото са повече, толкова са по-самостоятелни в игрите, демек може дори да ти остане време да си измиеш зъбите, ако си късметлия. А в другите дни си волен като птичка. Освен това, в комуната готвят и мият по същата схема.

 

Впрочем,  последното драстично намалява шансовете да се заформи втора такава група. По-лесно ще повярвам, че могат да се съберат достатъчно майки, които хем да се понасят една друга, хем да са къмпингарки, хем да са навити да си захвърлят децата всеки ден на различните, ерго, опасно вредни влияния на други майки, отколкото, че могат да се съберат толкова мъже, съгласни да ядат 4 от 5 дни ястията на някаква друга жена. Която дори не е чувала за манджите на майка им. Или, опазú, ястията на други мъже. 

 

Въпреки безспорните качества на системата ОДРП, издънката може да дойде от няколко места. В случай, че – не дай си Боже – твоето дете се разболее, примерно, точно след деня, в който си гледал другите и оздравее, да кажем, в деня преди пак да ти дойде редът – децата правят така. Или ако точно в твоите дни винаги вали** и трябва да събираш дечурлигата в твоята палатка и под твоята тента, вместо на широкия плаж. Но да не бъдем черногледи, шит хепънс, бът нот ол дъ тайм.

Най-важното е, че заедно са силни и го знаят. Ето зловещата*** им клетва:

 

- Ей, не ме бъзикай, че шти пратя 13 деца да ти се изпикаят на палатката!

 

 

* Всъщност, 13, както става пределно ясно.

 

** Преди 10-тина години при едно посещение на Арапя, заварихме точно такава една приятелска комуна, на ръба на пълното изперкване. Валеше вече повече от седмица, неспирно, а всички бяха на палатки. Когато се вмъкнахме в „общата”, видяхме една дузина възрастни, татуирани отгоре до долу с водни татуировки от дъвки. Целите, ви казвам.

 

*** След като я произнесе, човекът се обърна към близкостоящото дете: „Мите, шегувам се!”. Ма, пак си беше стряскащо.