Има едни три спота, които ми пълнят главата с отношение от седмици, обаче сега като ги фрасна и трите с клавиатурата ще ми мине.

 

Абсолютният свят – креативноста продава. Е, за малко.

 

 

Уникално като рекламен продукт. Балансирано от всички страни – вдъхновяваща идея, прецизен монтаж, забележително аудио. Много ентусиазъм, много пух и много наистина щастливи статисти. Много кеф. Нищо, че някакъв елемент в посланието напомня малко на една стара кампания на Smirnoff, в която разни елементи от света изглеждаха съвсем други, погледнати през бутилката, ама това е много далечно. Споменавам го следвайки един нов и – надявам се – здравословен хейтърски нюанс на характера, който развивам напоследък.* Няма лошо, че от позитивизъм ще станем като във вица.

 

Абсолютният свят е едно от онези произведения, които ме вдъхновят да харесвам работата си. Жалко, че е на алкохол. Така тази красива идея – и тя – оставя онзи кисел вкус на ферментирали лайна сутрин. Отделно, не пия никаква водка, а абсолютната такава ми мирише на гума. Не ми скачайте, сега. Всеки си има вкус**.

 

Идеята ми е жертвоготовно да се дам за пример. Малко неясен по традиция. Ето:

 

Не съм им таргет. Статистически – да, лично – не, тц. Имам си изградено отношение към видовете напитки и не виждам на хоризонта никаква причина да се измятам в посока водка.

 

Главното за настоящото повествование е фактът, че за малко щях. Гледах тази реклама и си казах: мамка му, толкова е рядко да видиш такова бисерче, да взема да го подкрепя? Да си взема поне веднъж една водчица, а?*** Отказах се, ясно. Обаче този възхитителен криейтив за малко да ме подхлъзне.

 

 

Саридон – има лоша реклама. Но дори и да няма – има лошо позициониране.

 

Смазващо умряла рекламка. Дрън-дрън-дрън-дрън. Човек по-скоро ще намрази рекламодателя, одобрил и платил, за да правят квадратни главите на потребителите му по телевизията. А тъжните родители и учители в клипа силно приличат на групичка Анонимни Саридоногълтачи, които са дошли на сбирката си само за да установят, че залата за групова терапия е заета от агресивни деца, репетиращи извратена, някак китайска версия на масов линч на възрастни.

 

За разлика от водката, на Саридон съм таргет! Радвам се на грандиозното завръщане на тази човеколюбива субстанция на родния пазар като манекенка на нискокалоричен мъфин. За повече убедителност ще добавя, че Саридон-ът винаги е стоял в семейния списък със задължителни покупки при всяко посещение в братска Германия, наред с 20 кг висококачествен прах за пране на половин цена и едно специално Lucky, дето и там го няма вече.

 

Именно затова, мижавото клипче, с което ме облъчват в момента ми разваля вкуса, стила и кефа. Но най-вече, замервайки ме с блудкава ширпотребна естетика, ме лишава от допълнителния (плацебо?) ефект, създаден някога от удивителната металната кутийка на Саридон. Всеки българин над 30, който е някога е страдал от главоболие знае за това лекарство и вероятно вече е научил от „мълвата”, че вълшебните хапчета са отново на пазара. На кого, какво казват с тази реклама? Младежда едва ли ще я погледне дори.

 

Разтърсих се за алтернатива, която по някакъв начин да компенсира загубата на емоционално предизвикано доверие. Така, де! Когато ме заболи главата искам пак да ми мине, а не да се окаже, че саридон вече не ми действа, защото им е задръстен рекламния спот. Ето, намери се.

Факт е, обаче, че за малко да ме изпуснат. Добре, че не ме мързи.

 

Швепссс – ефектът на напомнянето работи. Направо срам!

 

Посланията на Швепс винаги са били приемани с отворено сърце от широката общественост и като цяло варират между умерено и много забавни. Даже „Едно жадувано завръщане” при завръщането им в .бг – също беше добро. Рекламно, някак. Това последното, обаче, какво е точно? Отвлечено и лишено от иначе специфичната за швепс естетика, която включва наситени цветове, алтернативни персонажи, обрани жестове и реплики. Не и истерични, грозни типове и а-ла-евтина-черна-комедия дълбокомислия на тема – да беше мислил по-рано. Всеки път като го видя се чудя чие беше и се сещам, че е именно на швепс чак накрая. Който край, всъщност е темата тук.

 

Разбирате, че е трудничко един рекламен клип да докара който и да било разумен възрастен до незабавно решение за покупка. Особено ако гледа на рекламите съвсем отдругаде, като мен. Обаче, ето на! След като преживея скучното повествование се явява Продуктовият кадър на Швепс. И – за разлика от истеричното тяло на клипа – запазвайки гореописаната естетика на бранда и готиния таглайн ме изненадва и очарова всеки път.

 

И всеки път като видя ярката мандаринова бутилка небрежно да се плъзва в кадър ми се приисква швепс като на бременна жена – ягоди вечерта на Коледа. При това съвсем не съм почитател на газирани безалкохолни. Напротив – пия много кола, но с отвращение. Обаче, срам не срам, ще си кажа, че вкусът на мандариновия швепс наистина ми харесва. Което извднъж ме постави в ситуацията на милионите хора облъчвани от напомнящи спотове на продукти, които и без това искат да консумират. Ужас.

http://schhh.bg/

 

ПС: Чувствам се като кучето на Павлов!

 

 

Награда. Винаги има, но трябва да внимаваш каква ще ти се падне.

 

Специалната награда за тези, които са дочели това докрай е едно копи на сина ми от преди 6-7 години, тогава беше на 5-6:

 

Офис 1 Суперстор

Деликатно прави зъбите ви

По-меки и жизнерадостни!

 

 

 

* Гледах пълната версия на клипа в цялата й прелест преди прожекцията на новия Бонд. И като говорим за хейтърство, баси разочарованието е този филм! Не съм предполагала, че може чак пък толкова откровенно да скучая на Бонд. Писах си sms-си с Блогинята, докато ГДВ не ми се разсърди, че му светя в очите с телефона. Дори заставката, която винаги е вдъхновявала бедното ми креативно сърце, беше тотална боза.

** казала лисицата и си облизала задника

*** Добре, де. Понякога пия люто блъди мери от шот, обаче с две супени лъжици Табаско – не се брои.