You are currently browsing the daily archive for декември 18th, 2008.
Име: Станчето
Дата на раждане: 14/11/48
Професия/Основно занимание/я: залудо работи, залудо не стой
Семейно положение: омъжена, с деца и други животни, и растения
Местожителство: не е в малка прекрасна къщичка в някое близко, живописно село, с голям двор; но защо?*
Това е Мама, какъв коментар?
Скъпи Дядо Коледа,
За това, че не съм ти писала цяла година аз съм виновна. Мързи ме да пиша и всички го знаят. Еее, недей сега. Обичам те, разбира се, но не мога да преодолея мързела си. Но за това, че пак закъснях не съм виновна. Виновен е майстор Пешо, който прави ремонт в къщи. Кой прави ремонт по Коледа? Ами ние. Да, живеем в хола, където са струпани доста неща от стаята, която се ремонтира, но до леглата има пътечка. Пък и кухнята е свободна. Освен това, всички ме съжаляват и на никой не му минава през ума да ми прави забележки за праха по мебелите и неизмитите прозорци. Сигурно докато свърши ремонта толкова много съчувствие ще насъберат, че може и да дойдат да помагат при чистенето. Е, и на мен не ми се вярва, но не е забранено да помечтае човек.
Но да не се отплесваме от главната тема. Знам, че ти е трудно да избираш подаръци за възрастните, много често си променят желанията и са едни капризни… Пък и май всичко си имат. Човек не знае на какво ще се зарадват. Затова ще се опитам да ти дам някои насоки.
Ами и аз като Кате най-много се радвам, когато виждам щастливите физиономии на хората, които обичам. И на приятелите си. И изобщо, искам да виждам щастливи физиономии. Да, добре, ще гледам да не се увличам. Но ти имаш предвид нещо материално, нали? Затова ли миналата година вместо нова кола на Коледа, получих стара кола на Великден? Как да не издребнявам, тази кола ми скъса нервите, докато я вкарам в пътя! ОК, млъквам.
Струва ми се, че е най-добре да ти кажа от какво имам нужда в момента, а ти си избери нещо. Нали? Ето:
- Винаги се радвам на хубав крем за лице. Но като се погледна в огледалото, виждам колко рядко съм ползвала такъв
- Панталон с джобове. Вече трета година не мога да си намеря. Хаха, чуй ме само! Човек ще си помисли, че три години обикалям по магазините и търся. Аз, дето влизам в магазин по-рядко от мъж при зъболекар.
- Дъска за гладене. С удоволствие ще изхвърля старата. Не капризнича, счупена е.
- Клечки за уши. Добре де, ще си ги купя сама, просто казвам, че са се свършили.
- Бих си поръчала чоропогащник, но се сещам, че не нося пола. А, кажи ми, де? И аз не знам защо. ОК, това отпада.
- От известно време си мисля за една дрешка, яке ли, жилетка ли – нещо, което да се закопчава отпред и да е с джобове. И да е от полар.
- А, сетих се. Майстор Пешо ми развали простора. Ще ми трябва нов. Има едни такива, дето се монтират на тавана и се спускат и вдигат с механизъм. О, забрави. Пак някой ще каже, че за такъв простор трябва да работи три месеца.
- А и лаптоп все повече ми трябва …
Май, това е всичко. Не ти помогнах много, нали? Е, не се шашкай. Каквото и да избереш – ще му се радвам. Нали знаеш, разни преждички, шноли, герданчета, коланчета. Това, което се нарича обобщено зяпълчета.
Опа, забравих най-важното. Ще ми трябват трима кръводарители. Двама вече съм намерила. Ако се сещаш за някой подскажи му, че имам нужда. Не, не е майтап. Много е сериозно дори. Не знаеш ли, че мен, като ме срещне доктор, дето може да държи скалпел, веднага хуква да ме гони.
Е, сега вече наистина това е всичко.
Хайде, пак ще ти пиша догодина.
Целувки
Станчето
П.П.
Скъпи Дядо Коледа,
Много ми се иска и аз да ти пожелая нещо, защото много те обичам. Някак си не ми харесва всички да очакваме разни неща от теб, а ти нищо да не получаваш.
Преди две-три години Роси беше направила една коледна картичка с пожелания, която – струва ми се – съдържа всичко, което човек трябва да има. Затова сега ги изпращам на теб. (Росе, това не е плагиатство. И кражба не е. Сега не мога да измисля хубава дума, но ако измисля ще ти кажа какво е).
Ето:
Пожелавам ти вяра, защото вярата сбъдва желания,
Пожелавам ти любов – няма друга като нея,
Пожелавам ти искреност (за дълги крака),
Пожелавам ти щастие, защото щастливите хора са великодушни,
Пожелавам ти приятели, защото само приятелите ни разбират макар и погрешно,
Пожелавам ти мечти, вдъхновение и здраве.
Ст.
ПП.П.
Ако някой намери това писмо и го прочете без да иска, нека да не се срамува от постъпката си, а да приеме пожеланията като отправени лично към него.
Ст.
*Демографията на Станчето беше назначена служебно, поради непопълване на апликейшъна, съгласно договора.
От Администрацията

Скорошни коментари