Телескопичен нещохващач

 

Оказва се, че дори един отвратително болезнено прищипан нерв, някъде в областа на кръста може да доведе до преоткриване чудесата на прогреса и природата в някои семейства.

 

Откривателството в подобно състояние е съмнително забавление и горещо не го препоръчвам, но когато не можеш да направиш нищо особено, освен:

-          да лежиш само по гръб и да разглеждаш тавана с крайно нездрав интерес, защото гледането на телевизия накрая ужасно ти изкривява врата, а абсолютно възхитителната ти книга се превръща в непосилна тежест или

-          да седиш пред компютъра, но само на един определен стол, на кратички порции и с последствия, или

-          да стърчиш прав за разстрел, който не закъснява, или пък

-          да ходиш из къщи като щъркел, който обаче е глътнал пръчка и няма вариант да докопа никаква жаба, най-много да ги настъпва (макар, че би могъл да лови тези в полет, ех)

 

и когато от буквално всяка промяна на положението на тялото, може да ти избият сълзи, освен че крещиш така или иначе. И най-вече когато, въпреки всичко, разхвърляната къща, в която си затворник съвсем вече те побърква.

 

Тогава ти хрумват неща – като да ползваш телескопичния нещохващач. Това удивително човеколюбиво устройство представлява удобна за натискане пружинка, която избутва и отваря четирипръста ръчичка, на края на дълга гъвкава дръжка. Като хванеш нещото, само отпускаш пружината и ръчичката го стисва в желязното си юмруче. Проста красота! Има много предложения в нета за подобни джаджи, но те са магнитни и твърде ограничени в своя свят от железа, а като моето, кой знае защо, не намерих.

 

Можеш да докопаш почти всичко с него, дори и жаба, ако не беше метафора, горката:

-          разни малки боклучета, като безбройните парченца хартия, които любимите ми ръсят сякаш са машини за рязане на документи;

-          стотинки, все по-ценни;

-          капачката, която беше запушила канала, но е била оставена за доказателство и/или назидание, вместо да отлети в коша и пак беше на пода;

-          полуизядени остатъци от играчка на кучето;

-          изпуснатото хапче за кръст (за да не го изяде горкото куче);

-          дори и по-тежки предмети, като изпуснатия мобилен, обаче само защото му е изгубен стилуса и дупката може да се използва за захващане;

-          чехлите в спалнята, за да ги подредиш прилежно, което е висш пилотаж, но аз съм ловка, упорита и мотивирана;

-          и един самотен чорап, както винаги.

-          (но без заигравките със стъклени чаши, защото впоследствие може да се наложи да събираш всяко парченце стъкло поотделно – доскучава)

 

Струва си да спомена, че природата в безкрайната си щедрост също поднася своите чудеса за тези, които ги търсят. Сексът е възможен! Засега знам само една наистина безболезнена поза, но няма да ви я кажа, защото откриването й се оказа не по-малко забавно от прилагането й.

Fu

 

Този път да кажа малко по-отрано – на 26-ти, утре, е Китайската Нова Година, известна също и като Пролетен фестивал.

 

За който се вълнува, има много и всякаква информация по този въпрос в нета, но понеже аз вече я поразгледах ще я резюмирам тук за улеснение.

 

Чистене, рязане, непристойно поведение и чупене са крайно непрепоръчителни в новогодишния ден. По-добре ги откажете. Колкото и да си падате по тези така привлекателни дейности, един ден въздържание се преживява. Който е твърде пристрастен, може да се организира и да свърши повечко от тях днес, цял ден*.

 

Препоръчват се червеният цвят, щастливи мисли, добро настроение и добри обноски, но без откровени лъжи – те са противопоказни. Цветната украса – както от цветя, така и от цветове – също помагат, както впрочем и свещите, защото огънят, наред с червеното и фойерверките плашат едно специално китайско чудовище, което наистина не бива да се мотае наоколо. Портокалите също са полезни и без това имате нужда от витамини. Ако имате дракон и сте в състояние да го навиете да не мърда и да не пали нищо, сложете и него в хола.

 

Хубаво е също денят ви да е хубав – успешен, щастлив, спокоен. Има всякакви теории, които разискват доколко това зависи от нас или пък не. Важното е, че когато положиш усилия в тази посока, можеш да си спокоен, че поне си пуснал фиш. Астрологически погледнато от усилията има още една полза – 2009 е годината на Земния Вол, който има изключително позитивно отношение към постоянството, трудолюбието и за когото се твърди, че постига много, но най-вече с упоритост и старание. Така ще му се харесате. Ако това ви се струва обещаващо, можете да се придържате към тази политика през цялата година. В допълнение трябва да сте отдадени на семейството си и изобщо нежни с близките си. Китайците смятат, че всичко това ще ви донесе успех и щастие. А те са милиард и половина, много сметки са това.

 

Йероглифът Fu, по-горе, е най-използваният елемент за празнична украса на Пролетния фестивал. Означава благословия, късмет, щастие, които пожелавам на всички!

 

 

*Ето, например, как можете да се подсигурите против абстиненция.

Намирате си:

-          стар стол, който мразите (по възможност с тапицерия)

-          остър нож

-          много грозна ваза

-          последната чаша от някой иначе хубав сервиз (за всеки случай, не е фатална)

-          метличка и лопатка (може и прахосмукачка, разбира се)

-          кофа с вода и препарат

-          моп

-          парцал за прах (и препарат)

 

Избирате си една добре уплътнена стая, в която отнасяте всичко и се заключвате. Там започвате да крещите, свободно използвайки произволни нецензурни думи и изрази, изплювате се на пода (знам, знам, обаче процедурата го изисква), нарязвате тапицерията на стола, вдъхновено и на тънки лентички, счупвате вазата и евентуалната чаша и скачате трупешката върху парчетата, докато не ви омръзне. Накрая почиствате всичко до блясък и готово.  

 

Отивам да огледам вазите.

 

 

19/01/09 беше вчера

 

На края на този напълно изтрещял ден съм сигурна, че и аз влязох в описаната в тази публикация статистика, с двата крака и затъвам в нея с тъжно бълбукане. Само дето, както казах и другаде, не разбирам защо трябваше да го правя така половинчато и да ходя на работа – можех да си остана в къщи, като предварително и надлежно си изпратя извинителен смс, че съм болна и НЕ МОГА да посетя офиса.

19-ти, (вече вчера, ура!) бил най-депресивният ден от годината и – може би – десетилетието. На годишна база, заради края на околопразничната еуфория, а на десетилетна – заради тази кучка Кризата.

Що се отнася до мен, ехааа:

- през нощта срещу 19-ти заспах твърде късно, разстроена и уморена, ползвах лед за очи и най-голямата ми надежда беше, че на сутринта ще има слънце, за да имам оправдание да стигна до офиса със слънчеви очила и естествено

- пропуснах всички аларми, но не и на нервно-клетъчно ниво, и се събудих от странната 16-битова мелодия на домашния телефон в 10:30, само за да установя, че търсят не мен, а

- детето ми, което още спеше някакъв нездрав сън,

- поддържайки постоянна температура от 37 C,

- без да си е разходило кучето, което

- (горкото куче) имало разстройство, битката с което състояние беше загубило насред коридора, агрхх и прескачайки го след малко да установя, че

- (пак) няма мляко, което е жизненоважна съставка от сутрешното ми кафе и по-късно да се окаже, че

- каналът в банята е запушен, отново агрхх, а още по-късно, че

- десният ботуш от любимият ми чифт се е разлепил от носене,

- а аз нямам дори 10 лв за поправка, защото картата ми не е преиздадена, всъщност, но пък

- акаунтката ми позвъни да ми съобщи, че й дължа една вноска и служебна бележка за доходите ми в последните 6 месеца, за да ми я преиздаде

- в рамките на 10 дни („Моля? 10 дни, ли?” „Амии, около 5 работни ама…”), което преживях, обаче

- тогава другата акаунтка от другата банка също ми звънна да ми каже, че имам просрочена вноска, без „добър ден”, дъвчейки дъвка (надявам се, поне) и вместо довиждане ми каза „айде!” (агрхххх, другото се чисти с обикновена химия, но един такъв разговор…), а после в офиса се оказа, че кой знае защо

- на компютъра на стажантаката кирилиците са така оплетени и омазани, че трябват 6 клика преди да превключиш на вярната, мразя ги тези неща,

- едни снимки не се отварят, освен след сложни еквилибристики по приложенията,

- а шрифтовете днес се чупят особено гадно и нелогично, но затова пък

- лаптопът на съдружничката ми е все още на ремонт, докато

- (през това време счетоводителят не си вдига телефона, без връзка)

- клиентският ми монитор изведнъж отказа да тръгне, а ми трябваше, за да свършим с нея някаква работа заедно, добре, че се сетих да се обадя на съпорта и проклетия монитор проработи още щом чу „да” отсреща,

- а виното, което си отворих в опит да отпразнувам всичко това, се оказа откровено гадно, пък и правилните чаши все още стоят откраднати от ГДВ в неговия си офис, но за сметка на това

- си полях дънките и

- ми свършиха цигарите,

- а на мама, продължава да не й зараства шева…

- и детенцето ми стоя цяла вечер само, защото и ГДВ също се срещаше някъде, а ние трябваше да свършим онази работа, нямаше как.

 

Но колко е приятно накрая на всичко да разкажеш на толкова непознати, толкова много неща, които не ги засягат въобще. Особено щом 19-ти вече мина, а прогнозата за деня пак е за меко време и дори мъничко слънце.