You are currently browsing the monthly archive for февруари 2009.
Следвайки почина на Еленко по покана на Никола, ще споделя и аз честно за такъмите.
Ми аз… има повече такъми, които искам да имам, а ги нямам по ред неоснователни причини. Най-вече искам разни непотребни такъми. Непотребните неща са животоспасяващи. Например, тегли ме към usb джаджи. Най-вече ме тегли към обувки разбира, се. Но към тях отношението ми е леко нездраво, злокобно неконсумирано и няма да се впускам в подробности. Ето ги липсващите usb-такъми, чиито смисъл е колкото частен, толкова и неоспорим:
Топлинки 
(велика дума) Зимата уж щеше да минава, но тези дни пак се настани. И без нея, краката ми са нон-стоп измръзнали. Та така, поне докато вися пред лаптопа…
Удобни, смешни ръкавици в неподходящ цвят, с които можеш да се възползваш от еволюцията на горните крайници и (теле)комуникационните технологии едновременно, в пълнота, дори и през зимата, дори и на открито.
Вампирче (конкретно Bloody) Много ми трябва…
Фризер. Понеже лятото все някога ще дойде, а и не обичам напитките, които трябва да са студени, да се оказват топли. Всъщност, това от което имам нужда е usb-ледогенераторче, но не намирам… А леда го харча безогледно във всеки сезон и дори Бъстър обича да хруска лед – конкуренцията дебне зад всеки ъгъл, внимавайте. Кола, уви, ползвам, а кенчетата все още се правят в Гърция по слухове. Не знам как така излиза, че гърците са по-светнати в изработването на правилната кола, но гарантирам, че тази в кенчето е най-добра към днешна дата.
Вентилаторът е много важен. Когато имаш вентилатор, светът изглежда съвсем различен – вятър в косите, тия три неща… Обаче съм раздвоена между:
Напълно идиотска композиция от прасе под палма, поради отколешен фетиш към прасетата или, може би, към палмите и сладурско цвете, без никаква видима причина.
Такава лампа всъщност имам, благодарение на НЛП. Не абсолютно същата, защото няма стойка, но пак е с дълъг халоген. Твърдя, че е най-доброто решение, защото успява да осветява съвсем всички клавиши, а не да свети само върху F, например.
Хъб, който не ми беше в списъка, но щом го мярнах прозрях, че явно ще ми трябва щом сдобия другите джаджи. Този дори и свети в някаква ретроклубна версия.
И накрая, след като стана ясно, че няма да мръдна от лаптопа, взимам и паник-бутон – дано някой го натисне в критичния момент.
Иначе, разполагам само с 3 неща, без които съвсем няма мърдане:
HP-Compaq 8710w
закупен в бързината преди заминаването ми на Градина миналото лято. Търсех нещо, което хем да е 17’’, хем да вляза в едни пари, хем екранът му да става, хем то да става за 2D графика. Ок е. Аз си го обичам, нежно…
HTC Touch
Който доста харесвах в началото, защото… е touch, но супер много взе да ми писва от него. Прави всичко, което се очакваше, но не успява да ме развълнува. Освен това е несъвместим с марсианското ми ухо. Или то с него. Важното е, че двете в контакт осъществят редовни, с нищо непредизвикани позвънявания на един определен приятел и/или изключване на телефонната функция посред разговор. А горкото тамагочи е бавно и после, докато го включа обратно, човекът отсреща вече си мисли лоши неща за мен. Иначе, приятелят на когото звъня е великодушен и е ок, засега. Обаче то звъни вече съвсем на кого ли не – безразборно. Ще местя към iPhone. Там продават и fanship, ех.
Maxtor One Touch 4 Plus 500 GB
Взех си го по препоръка за добро съотношение стабилност/usability/цена. Най-вече, за да синхронизирам десктопа в офиса с лаптопа. После зарязах десктопа, но диска си остана. И пак синхронизира и бекъпва. Тежи прекалено, но кой ме кара да го разнасям.
РаницаТА за тях
Попадение от Samsonitе. Някак квадратен модел, който не прилича на жаба, изглежда добре на живо и всъщност е за 15” лаптоп, обаче успява да събере и моя 17″ след съвсем кратко респектиране. Както и всичко друго, което ми се прииска да добавя вътре. Важното е, че е в удивително адаптивен нюанс на сивото и предоставя супер защита на техниката ми срещу пренасяне от мен. И е здрава като руски кон.
Zippo Venetian High Polish Chrome
Защо Zippo, не е въпрос. Иначе тази ми е трета или четвърта, всичките ги обичах. За свое огромно съжаление все ги губя, макар че тази засега не съм наистина. Тук има превю и емоционално натоварена информация. И калъфче за Zippo, което напоследък нося твърде рядко. А не го свалях в последните 10-тина години. Но вече не съм такъв хашлак, какъвто щастливо бях и актуалните ми дрешки го подтискат и всячески тормозят – затова е замразено.
И цветни лещи
Купувам си само Bausch&Lomb, защото именно техните лещи пасват на дъгата на окото ми, освен че предоставят правилното сиво и дупките за зениците не са като за наркомани. Иначе нося лещи за разнообразие, човек не може да ходи цял живот с едни и същи очи. През деня погледът ми е като на изтрещял робот, но ми е много забавно. А напоследък се крия зад тях – работи. Любимите ми хора ме харесват доста повече с оригиналните ми очи – тъжни, злобни, уморени. Харесва ми да си ги споделям само частно. И контейнерче за лещи Opti-Free, плюс разтвор за лещи. Има и по-добри, но се отказах от качеството в полза на добрата дистрибуция (малката скапано-любима държава със своя малък, люлински пазар). Opti-Free са налични във всяка аптека и нямам оплаквания, доколкото ми е известно. За другите трябва да обикалям, не. Сега нося зелени очи (Amazon) от Natural Colors на Bausch&Lomb, но стоят толкова естествено, че ще пукна от скука.
И Victorinox Swiss Card Classic
Подарен отдавна от Малкото Бодливо. Преди не се разделях с един базов викторинож, но Swiss Card е много по-удобна за носене и сетът от инструменти там ми е напълно достатъчен. Нож (най-вече за ябълки), ножичка, структуроопределяща пиличка, пинсета и клечка за зъби, която има куп изненадващо полезни функции и – по този повод – основната й функция е отнета, ясно.
И ключодържател с фенерче
Китайско и рекламно, беше на nvidia май, но ситото отдавна се е изтрило и няма как да разберем. Ползвам го настойчиво от минимум 2 години и още свети. Не знам какво ще правя като (ако?) му свърши батерията. Както каза Мама преди 15-тина години, когато светнах лампата във входа по обяд: „Личи си кой, кога се прибира”.
И най-вече личното ми караванче Knaus Azur (590 TK?)
Казва се Мюнхаузен до голяма степен, защото е закупен от родното село на г-на барона и ключодържателят му представлява последния летящ върху своето гюле. Разпределението му е такова, че 6 души да спят преспокойно. (Това е поименна покана). Двама от тях могат дори да се изолират, дори частично един от друг – полезно е когато са деца и/или тийнейджъри. Когато няма навалица от гости може да се поддържа в спретнат вид, без да изглежда като туристическа спалня. Разполага с просторна тоалетна, която не губи от жизненото пространство и със всички шкафчета и рафтчета на света, но без да ти се удрят в главата. Също и с „тераса” и стълбичка към нея, прозорци на верните места и съвсем прилични дамаски и перденца (които махнах, де). Бе, мания.
Видно е, че ми трябва и калкулатор или поне най-аналогово сметало.
И, че много спешно ми трябва фотоапарат.
atipovа, ники, владизнайко? при вас как стоят нещата…
Понеже е такъв един любовен период, а Бъстър знае как да показва любовта си, ми се прищя, освен за смешните му патила, да споделя и някои страшни неща за отглеждането на куче, като такова. Не, бе ааъъ… сериозни неща, ама като за неделно четиво.
Ето някои кучешки плюсове:
Кучето е най-добрият приятел на човека, точка
Кучешката любов към стопанина му е всеотдайна и почти безусловна. Кучето няма очаквания, не ревнува много, не се сърди, не те възпитава, не се разочарова от теб и не те кара да се променяш. Посреща те винаги с огромна радост, винаги е готово да играе с теб, да ти обръща внимание и иска да ти угоди по всякакъв начин. Това е толкова близо до идеята за Абсолютна любов, колкото нещо в тази условна Вселена може да бъде. Учи и теб да обичаш, да бъдеш любвеобвилен, всеотдаен и нежен, всеки ден.
Кучето е забавно
Понякога неговата наивност, малките му смешни номерца, дори пакостите му, са единственото, което може да те развесели, когато ти е писнало от глупостите на хората – непознати и близки. Кучето може да измисли някоя идиотска смешна игра – да вие, когато тананикаш, да лае срещу събратята си от телевизора, да си гони смешно опашката или да гризе замислено крака ти. Наивноста му е толкова обезоръжаваща.
Кучето е здравословно
Независимо дали те мързи да спортуваш или не, щеш не щеш, имаш поне две задължителни разходки на ден. Не е като един час в залата или в басейна, но все пак е нещо полезно. Трогателна загриженост за здравето ти, нали така?
Кучето е твоят Кевин Костнър
Ако е от подходяща порода и го обучиш, може да бъде верен страж на имуществото ти и дори твой бодигард. Големите породи са направо покъртителни в опитите си да те предпазват от какво ли не – влизане в морето, каране на велосипед, шейна и така нататък. Бъстър, това, че излизам на терасата не е краят на света, миличък! Голямо момиче съм, а хората от отсрещния строеж няма как да ме докопат. Имам пушка.
Кучето е полезно за децата
Грижите за куче научават детето на отговорност, внимание и към другите и … – нека да го кажем така – на уважение към животните. Най-вече, кучето също учи детето да обича, точно както и ти – с примера си. Също така, детето получава известно самочувствие, защото отговаря за друго същество, възпитава го, грижи се за него, а получава и любов от още едно място – казват, че е добре. Да не говорим за игрите, боричкането и тичането заедно.
Кучето е социализатор
Разхождайки куче, можеш да заговориш или да бъдеш заговорен от кого ли не. Първите реплики, понякога толкова трудни, са ясни, ледът се топи като в слънчев ден и прочее. За някои това може да бъде полезно. Е, може и да се сбиеш с някого, защитавайки кучето си, но все тая.
Ето и някои минуси, в името на справедливостта:
Кучето e световен мърльо
Косми, мръсни лапи, 2 квадрата омазана площ около купичката му, специфична миризма, лиги, още косми… Няма как да се избегнат – ще си чистиш след него нон-стоп, включително и на улицата, ако си възпитан. И още косми, и още по-мръсни лапи, ако е възможно. Мрак.
Кучето е ресурсоемко
Режим на хранене, на разходки, ваксини, обучение, не дай си Боже да се разболее… Всичко това изисква време, пари и отговорност. Присъствието ти е задължително, без почивен ден. Дори рибите почиват един ден от седмицата. Дори и децата можеш да пратиш при баба им или на кино. Не и кучето.
Може да ти се падне и кофти куче
Може да е проклето или глупаво. Може да е просто прекалено непослушно или пък мързеливо, или страхливо. А може въобще да е болно. Всяко от тези, може да направи грижите за него двойни и тройни. Кофти, но то пак ще те обича, а вероятно и ти него.
Вече започвам да си ги смуча от пръстите, само и само да изравня плюс и минус.
Ммммм, кучето може да бъде много досадно. Да те буди, лаейки без видима* причина през нощта, да се клати в захлас върху новите панталони на гостите ти, да ти къса блузите и чорапите, когато те посреща, да ти изяде любимите обувки… (т’ва проклето, скапано псе! кой го пусна там, питам?!! кой? аз ли съм си ги оставила?!! а кой не го разходи навреме?!) 
Честно, какво още да измисля като минус?
Вместо да се напъвам, мога да добавя, че от точка 3, включително, насам, всичко се случва доста по-рядко.
Само космите са вечни.
Е, би ли си взел куче?
Навръх Свети Валентин?!
* то винаги си има своите причини
Понеже 14/02 пак наближава неотменимо – а Пролетта ще го празнува някъде другаде – е възможно цветята да се окажат важни за оцеляването в този труден и драматичен празник. Но за това колко той е празник, как е празник, защо е празник, защо-по-дяволите-да-е-празник, да-го-тийт-и-празника и за драмите в него ще се изпише много, другаде. Да се съсредоточим върху фактите.
В деня на влюбените половината човечество очаква знак, точка. Някои не биха си го признали дори с пистолет в челото, други – тъкмо напротив. Трети просто искат своя знак – обаждане, среща, подаръче, билборд около НДК и/или цвете. Цвете най-често и получават, билбордите са краен брой.
Та, за цветето. Което момичетата фактически чакат и, което момчетата е добре да се сещат да подаряват поне по поводи, освен ако не са от онези сладки изключения…
Не знам каква е статистиката за най-купуваните цветя, но бих заложила на розите и кокичетата. Последните са толкова смели и романтични. А розите… Те са разкошни, щедри и експресивни цветя, класическата им роля не е случайна и няма какво да се оспорва. В любовта няма алтернативност, защото тя просто няма алтернатива. Сериозно ви казвам.
Но мога да предложа алтернативно тълкуване на посланията с рози, ето:
Червена роза: „Обичам те страстно!*”.
А всъщност: „Аз съм си традиционалист – черен мерцедес, червени рози, т’ва е.
Или пък съм чувал, че значи страст, разбираш ли ме добре?
Всъщност, какво се очакваше да ти взема?! Добре, де! Обичам те…”
Розова роза: „Влюбен съм в теб…”
А всъщност: „Влюбен ли съм? Е, да, като се замисля, но и бяха с 50 с’тинки по-евтини от червените. Виж, просто трябваше да купя и презервативи, побъркваш ме.”
Бяла роза: „Уважавам те” или пък „Желая те!”
А всъщност: „Не знаех с какво ще си облечена, а не искам пак да кажеш, че не ти отива на тоалета, хаха. Или се надявах, че знаеш, че значи „уважение” и ще ми се нахвърлиш, за да ми докажеш, че всъщност искам да правим секс във всички стаи и веднъж във входа. Или, че я знаеш като „страст” – и пак така ще реагираш.”
Жълта роза: „Ревнувам те!” или (кой знае защо обратното) „Свободна си!”
А всъщност: „Доста си откачена и реших, че ще я харесаш. Взех една и за приятелката ти, вие двете нали сте много близки… Не бе, чакай! Шегувам се!“
Синя роза: „Бъди независима!”
А всъщност: „Демократичните промени ни донесоха Durex, ура за това, мила!”
Китайски рози: „Остани с мен…”
А всъщност: „Малко се изхвърлих… всичко е по-сложно, нали разбираш. Обаче и аз имам качества, ето – естет съм и не съм стиснат.”
Лилава роза: „Възхищавам ти се!”
А всъщност: „Не разбирам сигналите ти. Обмислях последното, което ми каза цели 20 минути в магазина. А накрая взех тази, за да не ме изгони продавачката. Ето сега, какво значи тази усмивка?! Кефи ли те или не?”
Коралова (прасковена) роза: „Възбуждаш ме!”
А всъщност: „Гладен съм! Дай да хапнем нещо, че ще те изям!”
Черна роза: „Забрави ме” или пък (пак обратното) „Никога не ме забравяй!”
А всъщност: „Аз съм или „емо“ или „гот“ или ме е шубе да не ме скива някой на Попа с тая роза, обаче ти си много яка мацка, а и в тъмното не се вижда.
А може би съм стилен минималист, как мислиш?”
Китайски рози в саксия: (не им знам традиционната символикаJ)
Но: „Знам, че си луда по това „еко”, а аз съм практичен. Хм, не помислих как ще я мъкнем тази саксия на партито.”
Изсъхнали рози: „Край!”
А всъщност: „Ама, купих я още вчера, обаче тъпия ми съквартирант я беше метнал на парното, аз какво да направя. Добре де, защо я хвърляш сега?! Ааа…това ми харесва!”
И бонус за кокичетата: „Ти си толкова нежна и невинна!”
А всъщност: „Трябва да знаеш някои неща за мен – нямам достатъчно пари, не искам да пораствам и се сетих за тоя „празник” чак като видях балоните на Славейков. А, да! И съм адски романтичен, а ти си адски сладка…“
Говорете.
—————————————-
* традиционните тълкувания на розите са обобщени по слух, мрежата предоставя сериозни противоречия.
В така наричания месец на любовта – както, впрочем, и във всички останали – Любовта е възможна. Обаче, винаги при известни условия. Безусловната такава също е налична в тази Вселена, но съвсем не ни е под ръка за емпирично изследване. Дори нямаме представа. Но не за нея. За другата, обикновена условна любов. Тази, която при цялото си несъвършенство, е абсолютно най-великото, с което разполагаме, доколкото този глагол е уместен*.
Например, важно условие е двамата влюбени да имат максимално близки хранителни навици.
Като се започне от личната интерпретация на етикет на масата, през това колко ядат, кога и с каква скорост, до това какво ядат. И до още по-нататък. Как го харесват (сурово или препечено, твърдо сварено или разкашкано, смляно или с цели парченца) и къде. Човекът, който се тъпче вечер и в рамките на половин час е изял хладилника или менюто с 3 големи бири е брутално различен от човека, който си спестява вечерята, подарявайки я коварно на врага си, съгласно поговорката.
Да обичаш зелени чушки, когато любимият ти е фундаменталист на тема червени може да се окаже сериозен препъни камък. При това невидим, защото двама средно интелигентни хора трудно биха се разделили, ако ще им се налага да напишат „поради несходство в чушките”. Но отровното цвете – пардон, чушка – вече ще е толкова посято, колкото е разлято на Анушка олиото, неотменимо.
Дори единият да предаде своите и да се изметне към чушките на другия, това винаги ще е временно. Компромисите, които правим от любов, са нетрайни като пролетното слънце. Възхитителни проблясъци, които за разлика от слънцето по тези ширини, могат да траят и с години, но всуе. Промяната остава само на повърхността и накрая винаги завалява дъжд. Или чушки, разбира се.
Затова, не забравяйте да инвестирате във вечеря. Да не говорим, че има и други условия.
* А той не е, защото не разполагаме с нищо повече от възможност, която трябва тепърва да реализираме, при наличието на множество и най-разнообразни препятствия. Егоизъм, страх, лоши комуникационни навици, разни обстоятелства, дивотия, кристална тъпота и други. Препятствията, обаче, се различават от условията. Не знам точно по какво в случая, но си е факт.
* тези на снимката са и люти на всичкото отгоре
Скорошни коментари