Историята се развива някога си през соца, когато е имало задължителни разпределения за вишистите и тези, несвързани с партийната линия – нито кръвно, нито по сватовство – са теглели късата клечка.

Ани завършила медицинското си образование, била разпределена в някакво село и заедно с други колеги заживяла в къщата на едно семейство, което от своя страна и от технологична гледна точка живеело в мрачното средновековие. На практика не ползвали ток, нямали никакви електрически уреди, а ютията им била на въглища. 

Ани и колегите й получавали заплати, които трудно можели да похарчат на село, затова постепенно и напълно алтруистично започнали да купуват разни технологични чудеса за къщата – ютия, печка, радио, дори телевизор.

С което дяволът си свършил работата и не след дълго селяните били необратимо зарибени. Един ден жената казала на Ани:

 

- Ани, да ми кажеш кой е тоя дет е измислил тока…, че да му запаля една свещ.