Това е истинска история, както я разказа Доктор З, кашляйки гипс. Е, почти.

Доктор З, понеже и той е човек, също прави ремонти. Ремонтната му бригада се отличава от всяка подобна само по Чистата Душа. Чистата Душа е хуманоид с височина 2 и кусур, диаметър на електрически стълб и обувки няма и 53-ти номер. Плюс широка усмивка и дружелюбно заекване.

Един ден колегата му, в безкрайната си ловкост, си порязал ръката до китката. Шурнала кръв, лека суматоха, а докато Доктор З превързвал човека, Чистата Душа обикалял притеснено на известно разстояние и приветливо мърморел срещу ранения:

-          Ттттрябва да сстоя ппо-ддаалече от ттеебе, ккккаарък си ти…

Колегата го бъзикал нещо, Доктор З – също и от дума на дума се стигнало до следната реплика:

-          Аабе, сссттрааах ме е от ножове, мммного. Ааа на на дддокторите иизобщо не им пппука!! Ннааредили ПППППЕТНАЙСЕ нножчета в ооперационната и нне им ппука!!! А аааз лллежа и уумирам от сссстрах…

-          От какво са те оперирали? – питал любезно Доктор З.

-          Ооот Ггръден Кош! – гласял самодоволният отговор. – Рребрата ми ннне ррастат ннаккъдето тттрябва.

Докато Доктор З размишлявал върху тази новина и реалната невъзможност на ребрата да растат в теснотията на подобна гръдна кухина, Чистата Душа се посочил първо в гърлото, а после някъде под пъпа и гордо добавил:

-          От тттука доооо тттука. Кккаато аагънце!

После Доктор З напуснал лазарета по свои си дела, а като се прибрал вечерта и отворил вратата го посрещнала плътна, бяла мъгла и странен, но постоянен стържещ звук. Повикал притеснено и получил глух отговор от чисто бял силует на 2-и-кусур-метров хуманоид, в когото след напрегнат размисъл разпознал Чистата Душа.

-          Кво правиш, бе човек? – попитал Доктор З с глас, натежал от гипс и законна тревога за състоянието на коридора си, който НЕ бил включен в никаква уговорка за ремонтиране, защото всъщност бил наскоро измазан.

-          Шшшшкурим – отговорила мъглата.

-          Защо, бе?

-          Иимаше гграпавини…

След кратка схватка с невинния ум на Чистата Душа, докторът получил уверение, че шкуренето няма да се повтаря занапред и скоро дошло време за край на работния ден.

Чистата Душа се преоблякъл в спретнати дрехи, след което извадил отнякъде ‘лустро-сет’ и лъснал до блясък черните си обувки пред смаяния поглед на Доктор З.

-          Оооотивам в Лллюлин, – обяснил Чистата Душа, широко ухилен – ммможе ддда ме хххаареса ннякое ммомиче!

———————-

- Ти разбираш ли? – смее се Доктор З – Не казва ‘жена’ или ‘мацка’, а казва ‘момиче’, тази чиста душа…