лЕкспе

какво толкова.  по-срамно е да се свиеш в черупката си, отколкото да изтрещиш публично. така мисля, все още. еволюцията трябва да се уважава.

ю е така първично вдъхновяваща в опитите си събуди спящите!  и, ето ме и мен, вдъховена и събудена oт лЕкспе. музата е в неизвестност, както стана ясно, но крехкото й его така или иначе нямаше да понесе товара на този  - да кажем –  поетичен опит. ние с нея сме снобки и нищо не може да промени това. все едно, ето ме да си подхвърлям сама 45-те ключови думи:

 

 

Слънчевата ми шапка на перваза

Само подстрекава дъжда

Ще я махна ако не забравя.

Сълзите ми са непроницаеми –

Гладки като дъждовни капки.

Стържат по стъклото.

А на стъргалото има гердани от мидички

И кръстове, и други неща. Всичките

Ще ги изкупя ако имам време.

Тази шапка е като маяк на този перваз.

Семафор, винаги в зелено и

Предизвиква лятото, смешна е.

Трамваят пищи в ухото ми.

Чувам и рагтайм, но мисля, че нямам маслини.

Ще проверя, непременно.

Дъждът разтвори всички неща

И смеси отровните гъби с ядливите,

само шапката е непокътната.

Ям само таратор –

на големи, хапещи глътки.

и моркови, но без хляб.

Луната се вълнува в локвата долу.

Прилича ми на счупено яйце

насред улицата. Внимавайте, бе хора!

Все забравям да бърша праха от драцената.

Галя мъртвите й листа.

Ще я изхвърля ако ми стигнат силите.

Не живея тук. Лятото е домът ми, далечен…

Небето е пълно с вода.

Впрочем, любовта също.