докосване

Отмъщение изпищя.

Беше здрав и пъргав – а беше и красавец – беше гъвкав и притежаваше силата на десет слона или на 3 разярени бика, или на 2 тигрици, или на един руснак от соц-реалистична повест. Бе, як си беше. Продължи да пищи.

Добри Намерения го гледаше премрежено, включила на автопилот. После бавно дръпна ръката си от рамото му. Тогава Отмъщение намали и после спря да пищи. Направи две крачки извън обсега на Добри Намерения, подсмръкна няколко пъти, изплю се на пода и седна, загледан в плюнката.

Добър Късмет и Лош Късмет влетяха в залата почти едновременно. Лош Късмет изви ръцете на Добри Намерения, нежно, като рехабилитатор, а Добър Късмет клекна до Отмъщение, извади малка смачкана хулиганка, и му я подаде. Отмъщение трепереше, затова Добър Късмет му я издърпа от ръцете, отвори я и я подаде пак. Отмъщение отпи и се разрева с глас. Междувременно, Добри Намерения изключи автопилота и тръгна покорно след Лош Късмет към вратата, като по пътя срита пистолета на Отмъщение. Никой не чу как се изтъркаля по целия под и как изтрака, когато се заби в бюрото на…