лЕкспе

какво толкова.  по-срамно е да се свиеш в черупката си, отколкото да изтрещиш публично. така мисля, все още. еволюцията трябва да се уважава.

ю е така първично вдъхновяваща в опитите си събуди спящите!  и, ето ме и мен, вдъховена и събудена oт лЕкспе. музата е в неизвестност, както стана ясно, но крехкото й его така или иначе нямаше да понесе товара на този  - да кажем –  поетичен опит. ние с нея сме снобки и нищо не може да промени това. все едно, ето ме да си подхвърлям сама 45-те ключови думи:

 

 

Слънчевата ми шапка на перваза

Само подстрекава дъжда

Ще я махна ако не забравя.

Сълзите ми са непроницаеми –

Гладки като дъждовни капки.

Стържат по стъклото.

А на стъргалото има гердани от мидички

И кръстове, и други неща. Всичките

Ще ги изкупя ако имам време.

Тази шапка е като маяк на този перваз.

Семафор, винаги в зелено и

Предизвиква лятото, смешна е.

Трамваят пищи в ухото ми.

Чувам и рагтайм, но мисля, че нямам маслини.

Ще проверя, непременно.

Дъждът разтвори всички неща

И смеси отровните гъби с ядливите,

само шапката е непокътната.

Ям само таратор –

на големи, хапещи глътки.

и моркови, но без хляб.

Луната се вълнува в локвата долу.

Прилича ми на счупено яйце

насред улицата. Внимавайте, бе хора!

Все забравям да бърша праха от драцената.

Галя мъртвите й листа.

Ще я изхвърля ако ми стигнат силите.

Не живея тук. Лятото е домът ми, далечен…

Небето е пълно с вода.

Впрочем, любовта също.

Шест малки неща, които ме радват

Получих покани от Миламоя и Никола и се отзовавам, защото

6. Смолчат

Обичам да си плещя с приятели и непознати за незначителни неща, смешни малки неща и за малки неща, които радват.

 

 

1. Слънцето, с неговата топлина

 

То, разбира се, може и да не се струва особено ‘малко нещо’ на някои, но въпросът за размера е относителен. Прочее, щях преписвам директно от Никола по тази точка, но пък то бива мързел… Въпреки, че не виждам какво да добавя. Освен, че жегата, която върви с лятното слънце ме радва на едро. Което е пряко свързано с любимия ми начин на употреба на жега, който се изразява в излизане в нейната замайваща прегръдка след традиционното посещение на твърде климатизираното метро стара загора на път към морето. ‘Прегръдка’ изобщо не е произволна дума, а неоспорим факт. Имам чувството, че ако се отпусна изобщо няма да падна, толкова е жежко, кеф. Изобщо, мисля да си татуирам слънце някъде и приемам авторски предложния.

 

 

 

2. Магданоз

 

Изпитвам тиха радост от присъствието му в чинията си, дори да е във вид на самотен стайлиш атачмънт. Впрочем, това се отнася за всички зелени подправки и тревообразни, включая самата обикновена трева (в оригиналния смисъл на думата), но за нея – извън чинията.

 

 

3. Цитрусите

 

Това вече е стар виц, но пак ще го разкажа, първо защото никой не може да ме накара да му плащам никакви 5 лева в тази криза и второ, за да е ясно. Веднъж, когато поръчах традиционния ром с портокалов резен, кола с лаймов резен и (кой знае защо) една вода, барманът учтиво ме попита дали не желая грейфрутов резен за водата. Съгласих се, разбира се. Обаче, въпросът изобщо не е в цитрусите – радват ме малките хедoнистични украшения на живота.

 

 

4. Фактът, че колонията дребни мравки само пресече терасата, а не реши да се засели.

 

Наблюдавах с опасение как разузнавачите им се промъкват и оглеждат старателно територията, и страшно се зарадвах, когато установих, че са я обявили за непригодна и целият им бодър строй се изнесе с маршова стъпка към други незнайни земи.

 

 

5. Сърцевидните, прасеобразни неща и подаръчета без повод

 

Притежавам най-величествената колекция от Сърдечни Камъни, както и всякакви нетрайни инсталации и изображения на сърца – обувки, подредени като сърце, рисунки на сърца върху прозорци, огледала и всякакви повърхности, дори чисти следи от моп върху мръсния под – пак сърцевидни. Всичките събрани или осъществени от сина ми. Другият традиционен подарък са Прасетата От Кол и Въже, защото е всеизвестно, че са ми страст. Всъщност ГДВ научи сина ни да прави всичко това, щастливейки ме постоянно с безповодни изненади – от киндер яйца, през сърцевидни ягоди, до букетче магданоз с панделка. Изобщо, дребните изненади и подаръчетата, които идват просто ей така, ми пробиват малки щастливи дупки право в сърцето, които се пълнят и пълнят.

Напоследък със шоколад, миламоя.

 

>х

earth hour

Ето какво можете да правите по време на earth hour, защото не е честно да излизате по кръчми, барове и прочее да ползвате чужд ток:

1. Да спите – това е умно, но 8:30 е твърде рано, не се излагайте;

2. Секс, разбира се;

3. Да си размразите хладилника – това е твърде алтернативно за събота вечер, но става. Може да се съчетава и с останалите;

4. Да викате духове – както мисля да направя аз .

masterpiece

снимка: Валери Цветков

Смело, креативно и със самоирония. Ясно, позитивно послание. Съвсем приемлива визия. И най-вече, забележително таргетиране. Така се прави!

такъми: рос

Следвайки почина на Еленко по покана на Никола, ще споделя и аз честно за такъмите.

 

Ми аз… има повече такъми, които искам да имам, а ги нямам по ред неоснователни причини. Най-вече искам разни непотребни такъми. Непотребните неща са животоспасяващи. Например, тегли ме към usb джаджи. Най-вече ме тегли към обувки разбира, се. Но към тях отношението ми е леко нездраво, злокобно неконсумирано и няма да се впускам в подробности. Ето ги липсващите usb-такъми, чиито смисъл е колкото частен, толкова и неоспорим:

 

 

Топлинки (велика дума) Зимата уж щеше да минава, но тези дни пак се настани. И без нея, краката ми са нон-стоп измръзнали. Та така, поне докато вися пред лаптопа…

Удобни, смешни ръкавици в неподходящ цвят, с които можеш да се възползваш от еволюцията на горните крайници и (теле)комуникационните технологии едновременно, в пълнота, дори и през зимата, дори и на открито.  

 

Вампирче (конкретно Bloody) Много ми трябва…

Фризер. Понеже лятото все някога ще дойде, а и не обичам напитките, които трябва да са студени, да се оказват топли. Всъщност, това от което имам нужда е usb-ледогенераторче, но не намирам… А леда го харча безогледно във всеки сезон и дори Бъстър обича да хруска лед – конкуренцията дебне зад всеки ъгъл, внимавайте. Кола, уви, ползвам, а кенчетата все още се правят в Гърция по слухове. Не знам как така излиза, че гърците са по-светнати в изработването на правилната кола, но гарантирам, че тази в кенчето е най-добра към днешна дата.

 

 

Вентилаторът е много важен. Когато имаш вентилатор, светът изглежда съвсем различен – вятър в косите, тия три неща… Обаче съм раздвоена между:

Напълно идиотска композиция от прасе под палма, поради отколешен фетиш към прасетата или, може би, към палмите и сладурско цвете, без никаква видима причина.

 

 

Такава лампа всъщност имам, благодарение на НЛП. Не абсолютно същата, защото няма стойка, но пак е с дълъг халоген. Твърдя, че е най-доброто решение, защото успява да осветява съвсем всички клавиши, а не да свети само върху F, например.

 

 

 

Хъб, който не ми беше в списъка, но щом го мярнах прозрях, че явно ще ми трябва щом сдобия другите джаджи. Този дори и свети в някаква ретроклубна версия.

 

 

И накрая, след като стана ясно, че няма да мръдна от лаптопа, взимам и паник-бутон – дано някой го натисне в критичния момент.

 

 

Иначе, разполагам само с 3 неща, без които съвсем няма мърдане:

 

HP-Compaq 8710w

закупен в бързината преди заминаването ми на Градина миналото лято. Търсех нещо, което хем да е 17’’, хем да вляза в едни пари, хем екранът му да става, хем то да става за 2D графика. Ок е. Аз си го обичам, нежно…

HTC Touch

Който доста харесвах в началото, защото… е touch, но супер много взе да ми писва от него. Прави всичко, което се очакваше, но не успява да ме развълнува. Освен това е несъвместим с марсианското ми ухо. Или то с него. Важното е, че двете в контакт осъществят редовни, с нищо непредизвикани позвънявания на един определен приятел и/или изключване на телефонната функция посред разговор. А горкото тамагочи е бавно и после, докато го включа обратно, човекът отсреща вече си мисли лоши неща за мен. Иначе, приятелят на когото звъня е великодушен и е ок, засега. Обаче то звъни вече съвсем на кого ли не – безразборно. Ще местя към iPhone. Там продават и fanship, ех.

Maxtor One Touch 4 Plus 500 GB

Взех си го по препоръка за добро съотношение стабилност/usability/цена. Най-вече, за да синхронизирам десктопа в офиса с лаптопа. После зарязах десктопа, но диска си остана. И пак синхронизира и бекъпва. Тежи прекалено, но кой ме кара да го разнасям.

РаницаТА за тях

Попадение от Samsonitе. Някак квадратен модел, който не прилича на жаба, изглежда добре на живо и всъщност е за 15” лаптоп, обаче успява да събере и моя 17″ след съвсем кратко респектиране. Както и всичко друго, което ми се прииска да добавя вътре. Важното е, че е в удивително адаптивен нюанс на сивото и предоставя супер защита на техниката ми срещу пренасяне от мен. И е здрава като руски кон.

Zippo Venetian High Polish Chrome

Защо Zippo, не е въпрос. Иначе тази ми е трета или четвърта, всичките ги обичах. За свое огромно съжаление все ги губя, макар че тази засега не съм наистина. Тук има превю и емоционално натоварена информация. И калъфче за Zippo, което напоследък нося твърде рядко. А не го свалях в последните 10-тина години. Но вече не съм такъв хашлак, какъвто щастливо бях и актуалните ми дрешки го подтискат и всячески тормозят – затова е замразено.

И цветни лещи

Купувам си само Bausch&Lomb, защото именно техните лещи пасват на дъгата на окото ми, освен че предоставят правилното сиво и дупките за зениците не са като за наркомани. Иначе нося лещи за разнообразие, човек не може да ходи цял живот с едни и същи очи. През деня погледът ми е като на изтрещял робот, но ми е много забавно. А напоследък се крия зад тях – работи. Любимите ми хора ме харесват доста повече с оригиналните ми очи – тъжни, злобни, уморени. Харесва ми да си ги споделям само частно. И контейнерче за лещи Opti-Free, плюс разтвор за лещи. Има и по-добри, но се отказах от качеството в полза на добрата дистрибуция (малката скапано-любима държава със своя малък, люлински пазар). Opti-Free са налични във всяка аптека и нямам оплаквания, доколкото ми е известно. За другите трябва да обикалям, не. Сега нося зелени очи (Amazon) от Natural Colors на Bausch&Lomb, но стоят толкова естествено, че ще пукна от скука.

И Victorinox Swiss Card Classic

Подарен отдавна от Малкото Бодливо. Преди не се разделях с един базов викторинож, но Swiss Card е много по-удобна за носене и сетът от инструменти там ми е напълно достатъчен. Нож (най-вече за ябълки), ножичка, структуроопределяща пиличка, пинсета и клечка за зъби, която има куп изненадващо полезни функции и – по този повод – основната й функция е отнета, ясно.

И ключодържател с фенерче

Китайско и рекламно, беше на nvidia май, но ситото отдавна се е изтрило и няма как да разберем. Ползвам го настойчиво от минимум 2 години и още свети. Не знам какво ще правя като (ако?) му свърши батерията. Както каза Мама преди 15-тина години, когато светнах лампата във входа по обяд: „Личи си кой, кога се прибира”.

И най-вече личното ми караванче Knaus Azur (590 TK?)

Казва се Мюнхаузен до голяма степен, защото е закупен от родното село на г-на барона и ключодържателят му представлява последния летящ върху своето гюле. Разпределението му е такова, че 6 души да спят преспокойно. (Това е поименна покана). Двама от тях могат дори да се изолират, дори частично един от друг – полезно е когато са деца и/или тийнейджъри. Когато няма навалица от гости може да се поддържа в спретнат вид, без да изглежда като туристическа спалня. Разполага с просторна тоалетна, която не губи от жизненото пространство и със всички шкафчета и рафтчета на света, но без да ти се удрят в главата. Също и с „тераса” и стълбичка към нея, прозорци на верните места и съвсем прилични дамаски и перденца (които махнах, де). Бе, мания. 

 

Видно е, че ми трябва и калкулатор или поне най-аналогово сметало.

 

И, че много спешно ми трябва фотоапарат.

 

 

 

atipovа, ники, владизнайко? при вас как стоят нещата…