Category Archive

Това е истинска история, както твърди Новака от Онзи Бар. Е, горе-долу.

Един чичо излязъл на разходка - да поразпусне от напрегнатото ежедневие на роднина от провинцията, гостуващ в София. Като стар, вече 70-годишен, почитател на сексуалното удовлетворение решил да изпробва столичните цигански свирки, за които бил чувал, че се славят с изключително добро съотношение цена-качество.

Пообиколил тук-там и скоро търсенето му се увенчало с предлагане – циганка на своя трудов пост в близост до зоологическата градина.

-          Шаа дадеш 10 лева и ш’таа праим щастлив – оферирала тя.

-          Ни можи 10 льева – контрирал нашият. – При нас й най-много пьет.

Попазарили се малко и скоро си стиснали ръцете на 7 лв., взаимно доволни и от сделката и изобщо от деловата и честна атмосфера на преговорите. Той разкопчал панталона, тя клекнала и стартирала услугата.

Не щеш ли, отнякъде се появили две възрастни дами, но вместо да си продължат по пътя, те се втренчили право в центъра на събитията и дори тръгнали да се приближават. Чичото, леко шокиран, взел да се дърпа и блещи срещу тях и труженичката - като регистрирала влошените бизнес-условия - рязко прекъснала работния процес, изправила се и бясно закъшкала към натрапничките. Те заотстъпвали колебливо, но тя ги насърчавала допълнително със сърдечни клетви и сложни ругатни, докато не ги изгонила съвсем.

Върнала се при клиента си, ядосана и разгорещена, но твърдо решена да си свърши работата докрай, дори да й се наложи да я започне наново – както видимо се налагало.

Докато възстановявала ръчно загубите, процедила горчиво и някак примирено:

-          Еййй, няма да сааа опраи тая държава!

Времето напоследък е преобладаващо.

Времето преобладава в емоциите, особено в честата им смяна. В мислите и дилемите като „Да го мъкна ли с’а тоя досаден чадър или да не го?”. И в някои по-специални изрази, също започващи с „да го” и завършващи с удивителни. Друго за времето няма какво да се каже. Че то е в нас и ние в него си е кристална истина, но вече е обсъждана. Стратегически погледнато, въпросът е по-скоро в жабите.

Например, вчера валя сахарски дъжд. Не тук. В Солун. Сахарският дъжд е особен. Състои се от 50% сахарски пясък и 50% чиста облачна вода. Иначе е нормален дъжд от сахарска гледна точка, защото не вали над Сахара, както отдавна е прието. От солунска гледна точка си е наполовина побъркан дъжд. Като се има предвид, че дори гърците, които никога не се изненадват, защото са измислили всичко, повдигат вежди, какво да очакваме ние – умерено-континенталните?

Скоро може да завалят и жаби, това.

Не, че е някакъв голям проблем*. Ако навали достатъчно, щъркелите ще се мотивират да влязат и в София** и най-накрая ще си махна мартениците, че много ми станаха поводите за социални контакти. Или пък – аре, да не съм такава егоистка – всяка жаба може да се превърне в принц и/или принцеса (по избор на получателя), или дори в две, три и повече принцеси. И всичките секси, загорели и така нататък, както е по сценарий. За който е готов да ги целува, разбира се. Безплатен обяд все още няма. Обаче има рискове – целунатите жаби да вземат да се превърнат в лъвове или бикове. Или, след някаква много сложна грешка в системата – да се превърнат в Део. Е, Део е сладък, всъщност.

Сами разбирате, че ще отпаднат всички настоящи политически проблеми. Като  оставки на министри и прочее. Принцовете и принцесите ще са толкова много, че абсолютно автоматично ще въдворят абсолютна монархия. Ще управляват на ротационен принцип. Всичко това ще остави министрите безработни, но няма нищо. И те както и всички в тази държава ще са по-близки или по-далечни роднини на царските семейства. Освен от отравяне, удушване с копринено шнурче и удар с красиво изработен кинжал в гърба, няма да се притесняват за абсолютно нищо. Нито те, нито никой. Търговията с копринени шнурчета от Китай ще се развие неимоверно. Което е добре, защото с времето това ще доведе до взаимни посещения и – неизбежно – известно смесване на расите. Факт, който леко ще тушира проблема с прекомерно изпъкналите очи на царските семейства и техните наследници.

Хепи енд.

——————-

**Тогава и твърде популярните напоследък жабешки реклами ще придобият съвсем друго измерение. И то благодарение на чисто нов маркетингов похват. Следният: не променяш гледната точка на аудиторията като й предлагаш нова гледна точка, а като промениш обкръжението й. Демек, свят без жаби – една гледна точка. Свят пълен с жаби – чисто нова гледна точка, току-що изкъпана от жабешки дъжд. 

Хитро, а?

**Това е антиутопия от гледна точка на жабите, ама аз какво да направя.