You are currently browsing the category archive for the 'P.O.Box: SANTA251208' category.

Име: Михаил-Ернесто

все още на 37

роден на Земята

 

Михаил е емоционален и забавен. Не го познавам добре, но го харесвам, също и защото мисля, че е някакси противоречив – като мен. А когато чета следващото писмо си мисля разни други хубави неща.

 

С което писмо затваряме гишето до догодина.  Който не е успял да си напише високо и ясно желанията, може да ги прошепне – също върши работа. На всички, които го направиха тук или където и да е другаде - браво, страхотни сте! А на съвсем всички – Весела и усмихната Коледа! Много шарени, раирани и карирани радости, вълшебства на точки и даже (ако трябва) на звездички или ангелчета, любов и късмет на кубчета и успехи с панделки и светлинки. И здраве без украса, но с аромат на слънчеви поляни!

 

 

Заявката за Желания на Михаил-Ернесто

 

Дядо Коледа, Мраз, или както днес ти казват,

 

Аз искам!

Дори това, че мога да кажа “искам”, ме прави щастлив! Има толкова много хора (и о, да, деца) на тази наша планета, които не могат да кажат това – които са загубили всичко – надежда, желания, храна, близки, дом. Така че, погрижи се първо за тях, колкото можеш, с каквото можеш. Щастлив съм да кажа, че и аз мъничко дадох за тях през тази година. Ето го първото ми желание – да имам сили да го направя пак през следващата година.

Искам да има повече хора, които да помислят, и да направят нещо хубаво за другите през 2009!

Искам оптимизмът и надеждата да заместят песимизма в мислите ни!

Искам да мечтая;

Искам да нося щастие (нали не мислиш, че само ти можеш?);

Искам да летя (да тичам и плувам вече мога);

Искам да се наслаждавам на усмивките на децата ми!

Нека близките ни хора ни обичат, нека ние ги обичаме!

 

Нека LHC ни донесе само познанието, което учените очакват, а не апокалипсиса, който някои хора предричат!

 

Има ли място за още желания?

Ако да – търсене, път, посока, космос, вселена, светлина – нека всеки намери поне частица от това, което търси, през 2009!

Ако не – тогава аз имам един кратък мой си списък – искам да има 2010 за всички нас!

 

Ако пък случайно, Дядо Коледа, са ти останали едни от ония твоите, безлимитни кредитни карти, с които пазаруваш подаръците, може да ми оставиш една – бъди сигурен, ще я използвам по предназначение :-)

Име: Малкото Бодливо

Дата на раждане: 13.11.1975

Професия/Основно занимание/я: И аз искам да разбера каква точно съм по професия. Ако стане през 2009-та, ще кажа. Сега основно се занимавам с оглеждане на калинки.

Семейно положение: Взета

Местожителство: София

 

Малкото Бодливо е описана в имената си. Тя е мъничка и щедра, упорита, цветна и балансирана. Тоест, винаги търси собствения си баланс и го открива в движение. Има си и бодли и си ги показва, много ясно. Тя е също и систематизатор, и на света му е много по-лесно да се върти, щом тя го наглежда.

 

 

Заявката за Желания на Малкото Бодливо

 

Мили дядо Коледа,

 

Не съм ти писала в последно време, защото се справяш чудесно с изненадите. За което благодаря! Но пък от време на време да си драсваме по някой ред е приятно :-)

 

Ето какви желания имам за новата 2009 година.

 

Искам Моите Клонинги да се усмихват често. Същото искам за мама, за Гошко и за всички near and dear ones.

 

Татко и баба да са спокойни сега, като са заедно.

 

Дядо Георги да се научи да ползва интернет преди да стане на 83. Понеже остават само 2 месеца, нека са 83 и половина.

 

Да мога да прощавам истински. Да получа прошка от тези, които обичам, а не могат да ми простят.

 

Детската стая, която ще обзаведем, да бъде като вълшебна приказка. Ще кажеш, че от нас зависи. Така е, но трябва вдъхновение, та за него става дума.

 

Искам Щастието, което така успешно ме лекува от разните му хронични болежки, да ги довърши докрай.

 

А, да, и искам да разбера каква точно съм по професия.

 

Ако ти дойде идея за изненада, с радост ще я приема (и нея) :-) ))

 

Поздрави,

 

Цветето

Име: Станчето

Дата на раждане:  14/11/48

Професия/Основно занимание/я: залудо работи, залудо не стой

Семейно положение: омъжена, с деца и други животни, и растения

Местожителство: не е в малка прекрасна къщичка в някое близко, живописно село, с голям двор; но защо?*

 

Това е Мама, какъв коментар?

 

Скъпи Дядо Коледа,

 

За това, че не съм ти писала цяла година аз съм виновна. Мързи ме да пиша и всички го знаят. Еее, недей сега. Обичам те, разбира се, но не мога да преодолея мързела си. Но за това, че пак закъснях не съм виновна. Виновен е майстор Пешо, който прави ремонт в къщи. Кой прави ремонт по Коледа? Ами ние. Да, живеем в хола, където са струпани доста неща от стаята, която се ремонтира, но до леглата има пътечка. Пък и кухнята е свободна. Освен това, всички ме съжаляват и на никой не му минава през ума да ми прави забележки за праха по мебелите и неизмитите прозорци. Сигурно докато свърши ремонта толкова много съчувствие ще насъберат, че може и да дойдат да помагат при чистенето. Е, и на мен не ми се вярва, но не е забранено да помечтае човек.

 

Но да не се отплесваме от главната тема. Знам, че ти е трудно да избираш подаръци за възрастните, много често си променят желанията и са едни капризни… Пък и май всичко си имат. Човек не знае на какво ще се зарадват. Затова ще се опитам да ти дам някои насоки.

 

Ами и аз като Кате най-много се радвам, когато виждам щастливите физиономии на хората, които обичам. И на приятелите си. И изобщо, искам да виждам щастливи физиономии. Да, добре, ще гледам да не се увличам. Но ти имаш предвид нещо материално, нали? Затова ли миналата година вместо нова кола на Коледа, получих стара кола на Великден? Как да не издребнявам, тази кола ми скъса нервите, докато я вкарам в пътя! ОК, млъквам.

 

Струва ми се, че е най-добре да ти кажа от какво имам нужда в момента, а ти си избери нещо. Нали? Ето:

 

  1. Винаги се радвам на хубав крем за лице. Но като се погледна в огледалото, виждам колко рядко съм ползвала такъв :-)
  2. Панталон с джобове. Вече трета година не мога да си намеря. Хаха, чуй ме само! Човек ще си помисли, че три години обикалям по магазините и търся. Аз, дето влизам в магазин по-рядко от мъж при зъболекар.
  3. Дъска за гладене. С удоволствие ще изхвърля старата. Не капризнича, счупена е.
  4. Клечки за уши. Добре де, ще си ги купя сама, просто казвам, че са се свършили.
  5. Бих си поръчала чоропогащник, но се сещам, че не нося пола. А, кажи ми, де? И аз не знам защо. ОК, това отпада.
  6. От известно време си мисля за една дрешка, яке ли, жилетка ли – нещо, което да се закопчава отпред и да е с джобове. И да е от полар.
  7. А, сетих се. Майстор Пешо ми развали простора. Ще ми трябва нов. Има едни такива, дето се монтират на тавана и се спускат и вдигат с механизъм. О, забрави. Пак някой ще каже, че за такъв простор трябва да работи три месеца.
  8. А и лаптоп все повече ми трябва …

 

Май, това е всичко. Не ти помогнах много, нали? Е, не се шашкай. Каквото и да избереш – ще му се радвам. Нали знаеш, разни преждички, шноли, герданчета, коланчета. Това, което се нарича обобщено зяпълчета.

 

Опа, забравих най-важното. Ще ми трябват трима кръводарители. Двама вече съм намерила. Ако се сещаш за някой подскажи му, че имам нужда. Не, не е майтап. Много е сериозно дори. Не знаеш ли, че мен, като ме срещне доктор, дето може да държи скалпел, веднага хуква да ме гони.

 

Е, сега вече наистина това е всичко.

Хайде, пак ще ти пиша догодина.

 

Целувки

Станчето

 

 

П.П.

Скъпи Дядо Коледа,

Много ми се иска и аз да ти пожелая нещо, защото много те обичам. Някак си не ми харесва всички да очакваме разни неща от теб, а ти нищо да не получаваш.

Преди две-три години Роси беше направила една коледна картичка с пожелания, която – струва ми се – съдържа всичко, което човек трябва да има. Затова сега ги изпращам на теб. (Росе, това не е плагиатство. И кражба не е. Сега не мога да измисля хубава дума, но ако измисля ще ти кажа какво е).

 

Ето:

Пожелавам ти вяра, защото вярата сбъдва желания,

Пожелавам ти любов – няма друга като нея,

Пожелавам ти искреност (за дълги крака),

Пожелавам ти щастие, защото щастливите хора са великодушни,

Пожелавам ти приятели, защото само приятелите ни разбират макар и погрешно,

Пожелавам ти мечти, вдъхновение и здраве.

 

Ст.

 

ПП.П.

Ако някой намери това писмо и го прочете без да иска, нека да не се срамува от постъпката си, а да приеме пожеланията като отправени лично към него.

 

Ст.

 

 

*Демографията на Станчето беше назначена служебно, поради непопълване на апликейшъна, съгласно договора.

От Администрацията

Име: vladie

Дата на раждане: 04 10 1979

Професия/Основно занимание/я: все още се лута, но навсякъде в длъжностите му пише инженер

Семейно положение: Оженен

Местожителство: градско

 

vladie ги умее тия разни работи – усмихнатите, спокойните и положителните. Няма да го видите да се щура наоколо, защото неговият начин е градивен (веднага щом разкарате клишето от тази хубава дума). Можете да го видите, обаче, да подкрепя някоя благородна кауза, или просто интересна.

И подозирам, че умее да спира времето, но нямам емпирични доказателства.

 

 

Заявката за Желания на vladie

 

Дядо Коледа,

 

А така, от толкова отдавна не съм ти поръчвал нищо, че май съм загубил тренинг. Хм, какво се пише и поръчва… Явно съм по-добър в четенето на желания, отколкото в поръчването. Търсиш ли си хора? Ще прегледам обявите…

 

Какво желая? Може би да преодолеем Големия останал страх.

 

Да бъде малко по-чисто наоколо, да не е такава свинщина, както и по улиците, така и в отношенията. Все по-често ми се иска да съм някъде другаде, но ще се задоволя само с пътувания насам-натам – държа да не съм сам, а с дружината (сещай се кои, пък и те си знаят). Дестинациите ще ти ги прошепна като наминеш на чаша чай и домашни трюфели. Ти-знаеш-кой ще ги е омесила и наредила. Чакаме те.

 

Да не забравя да поръчам няколко нови дръвчета в около-блочното простраство, по-малко идиоти за съседи и техниката да ме ядосва по-малко в новата година. Също така (да не спирам, докато съм набрал инерция) повече време за книжки и за планински гледки.

 

Мисля, че Някой би поръчал да съм по-бърз, но аз съм си добре в охлювенското ми спокойствие, запази ми го. Макар че напоследък почнах да троша чинии в стената. 

Последно, да не забравя да ти благодаря за оня подарък, който ми даде предсрочно на 1-ви декември преди 5 години ;;;

Явно не съм бил толкова лош.

Име: NiCodile

Дата на раждане: 1980

Професия/Основно занимание/я: Математик

Семейно положение: Непроменяно

Местожителство: София, Пало Алто, http://www.nicodile.eu/

 

 

NiCodile е умен, забавен и великодушен.

То, като се замисля, каквото и друго да кажа едва ли ще е толкова съществено. Но, все пак: NiCodile е също така и нещотърсач. Освен неизбежните спункове, намира и всякакви други интересни неща и после ги облича в думи – щастливо зелени, раирани и винаги подходящи за сезона.

Очевидно е, че NiCodile има възможно най-адекватното отношение към пуловерите, учете се.

Светът е едно много по-добре изчислено място с него.

 

 

Заявката за Желания на NiCodile

 

Скъпи Дядо Коледа,

 

Надявам се, че това писмо те намира в добро здраве и отлично настроение. От доста време не съм ти писал – за важните неща все не остава време. Нямах представа, че пощата до теб минава чак през Марс. Явно писмата пътуват дълго, това обяснява защо понякога нещата малко се объркват и, както през 1988, получавам пуловер вместо футболна топка. Пуловерът беше, разбира се, много хубав, на сини някакви квадрати, и имаше видими предимства пред футболната топка. Примерно Слави и Пешо нито веднъж не поискаха да играят с него в мое отсъствие и, съответно, не успяха да го загубят в един слънчев априлски следобед. Но имаше и недостатъци – пробвай да счупиш училищен прозорец с вълнена дреха. Пробвай само!

 

Сега обаче отново наближава Коледа и нямам търпение отново да е Бъдни Вечер и да потропаш на вратата. Както си му е редът, ето кратък списък с нещата, които ми се иска да донесеш:

 

1. Знам, че не е съвсем в твоята област, но сигурно можеш да помолиш отговорните органи: хората, които обичам да са здрави и щастливи.

 

2. Да изчезнат войните, епидемиите и най-вече пластмасовите вилици.

 

3. Сега, по твоята част, не се шегувах за футболната топка.

 

4. Кожено яке.

 

5. Нов лаптоп, по възможност ябълка.

 

6. По две седмици в Южна Африка, Австралия и Несебър. И една в Нова Зенландия. С добра компания.

 

7. Не знам как са джуджетата с инженерството – ама ако може да създадат някакви свръхбързи самолети, които да стигат от всякъде до всякъде за един час.

 

8. Ако помниш, бях ти споменал за куче. Ретривър или ирландски сетер ще е най-добре.

 

9. Бутилка сладко вино.

 

 

А да – и моля те, кажи на тези хора в магазините – с фалшивите бради – да спрат да се правят на теб. Весела работа в работилницата и Щастлива Коледа!

 

Никола

a