– Супермееен! – провикна се Еуфория и разклати празната си чаша в лицето на бармана, а челото й тупна върху изпънатата ръка.

Тъга я гледаше. Акварелният образ на Еуфория менеше цветовете си и Тъга отчаяно се мъчеше да разбере какво е станало с косата й. ‘Лилава е…’ помисли си тъжно и също плъзна чашата си за още. От това усилие главата й се отметна и сълзите й покапаха балистично по ръцете на Еуфория, по бара, по собствените й колене и дори една едра и блестяща шляпна в празната й чаша.

– Сипи им по едно малко от мен – изхриптя Еуфория, като се изправи замяно, посочи Тъга и рязко обтегна гръб. Гърдите й изгледаха бармана заплашително и той припряно извади втора чаша за Тъга, преглъщайки напиращия въпрос. Докато сипваше, се хилеше на късмета си.

– Вие двете сте прекалено ревливи – обяви Еуфория на Тъга и размаха чашата си. – Я се стегнете малко!

Тъга я чуваше като в баня, но посланието я трогна и тя също изправи гръб и вдигна глава. Сълзите й се спряха насред бузите и засрамено завиха към ушите й, а върху устата й се образува щедра усмивка.

– Откачалка – каза нежно, а Еуфория изпляска и се разсмя.

– Да го направим ли? – попита след малко Еуфория.

Тъга разплакано кимна.

Когато Добър Късмет и Здрав Разум нахлуха в заведението, всички други посетители се бяха изнесли. Тъга и Еуфория си шушнеха в едно сепаре, а Лош Късмет допиваше нещо червеникаво на бара. Барманът стискаше с ръце лявото ухо и устата си и се хилеше истерично през сълзи.

– Ще се оправи – заяви Лош Късмет, без да се обръща. – До утре ще е забравил.

Здрав Разум безмълвно прегърна Тъга, а Еуфория послушно се заклати след Добър Късмет.

Лош Късмет остана сам. Потренира хвърляне на бутилки, но след третата счупена се отегчи, потупа бармана по главата и си тръгна.

Тя набързо огледа сестрите си. Всичките единайсет видимо следяха презентацията. Само Несподелена Любов се взираше през прозореца, а пък дъвката на Първа Любов понякога издаваше тихичък надуваем звук. И, разбира се, непроницаемите очила на Любов от Пръв Поглед скриваха всичко. ‘Може би спи?’

Докато Добър Късмет обясняваше ентусиазирано някакви графики, Лош Късмет, както винаги, зяпаше право лицето й със смесица от обожание и ужас. Тя ловко докара сметката в главата си до кръгла цифра точно в едно предихание на Добър Късмет, така че успя да се усмихне едновременно, и много мило и на двамата, без да забравя докъде е стигнала. Ушите на Добър Късмет се изчервиха до пурпурно, а по челото на Лош Късмет избиха дребни капчици пот.

След още десетина минути, точно когато обмисляше дали да се самонастъпи с токчето си по палеца, за да се увери, че не мъртва и в ада – която възможност й се струваше хем нелогична, хем твърде реална – Добър Късмет плесна с ръце и доволно фрасна капака на лаптопа си. Любов издиша дълбоко наум, а на глас усмихнато кимна.

– Има само едно… нещо – поколеба се Добър Късмет, а червените му уши потрепнаха като на заек. – Проблемът с оръжието.

– Има ли причина за притеснение? – попита нежно тя, докато се мъчеше да синхронизира мисловното с физическото си дишане.

– Всъщност, не. Аз контролирам нещата – отговори Добър Късмет.

– Уви, да. Но аз контролирам нещата – отговори Лош Късмет, едновременно с брат си.

Любов стана от стола, протегна и двете си ръце и хвана техните.

– Да не забравяме, че щастливите са великодушни – каза им. – Мисля, че имаме всички основания да инвестираме в тази идея, нали?

– Разбира се – ухили се Лош Късмет и припряно издърпа мократа си ръка.

– Обичам те! – изхъхри Добър Късмет. – Ох, по-дяволите! Исках да кажа, че вече имаме проект…

На излизане Първа Любов залепи дъвката си под стола на Лош Късмет.

20-засега-дневното боледуване около нова година е прекалено очевиден повод за равносметка. Тя, от своя страна, е повод за кръгова самоотбрана за всеки, който враждува поотделно с равенствата и сметките. Затова, а и в името на н.в. прокрастинацията, предпочетох да се отдам на малко частно медицинско разследване в полза на големия обществен интерес. Изобщо, медицинската грамотност е граждански дълг на всеки болен в тази страна и не разбирам защо се пренебрегва така престъпно. Особено в условията на финансова криза в световен мащаб и масова профанизация по места.

Дори големите фармацевтични концерни, в цялата си бюрократична мудност, най-сетне са се поучили от кризата и са успели да вникнат в идеологията на фразата ‘мисли глобално, действай локално’, започвайки разработки на нови специализирани щамове. Ласкателно е, че именно Българският зелев грип е пример за адекватен маркетинг.

Изследването категорично доказа, че епидемия от български зелев грип съществува. Започнала е около Коледа, пикът е в момента, а грипът е слоест. Или иначе казано:

– започва от зелевите сърми на Бъдни вечер,

– през свинското/пуйката със зеле на Коледа,

– през новогодишната капама,

– през зелевия бульон на 1-ви, 2-ри, 7-ми и почти всички други сутрини,

– чак до януарската салата от кисело зеле – в обръщение и към момента.

Симптомите на болестта се проявяват на слоеве и, разкривайки все по-грозното си лице, тя преминава през няколко фази, ясно демонстрирайки сложната психологическа зависимост на вируса от формата на неговия първоприемник – зелето. Отделно, почти половината от заразените стават жертва на втора атака на същия вирус – абнормално поведение, което той явно е взаимствал директно от народопсихологията на местното население, чиято основна житейска максима, както знаем, е да повтаря грешките си до пълно размазване в крушката на историята. Дори и след подмяната на крушката с енергоспестяваща. Очевидно, е, че всички доказателства за ‘зелев’ и ‘български’ са налице.

Добрата новина е, че каците със зеле рано или късно ще пресъхнат, а световна епидемия не се предвижда, поради потресаващо ниската зелева култура на другите нации. Което придава подагрена аристократичност на зелевия грип и предоставя голяма утеха на болните, която – както е известно – действа като мощен имуностимулатор и води до оздравяване. Човек не може да има всичко наведнъж, дори и зелево-културният човек, уви.

Filed under: безстопанствени Tagged: грип, зеле, nonsense

Еуфория сбръчи чело, изтри ‘сребристи’, написа ‘златисти’, а после изтри всичко, скочи от бюрото си и поривисто прегърна Тъга. Здрав Разум се засили със стола си и се хлъзна до тях, само колкото да изключи мокрия компютър на Тъга, а после се изпързаля обратно на мястото си, ухилен, в отговор на ярката усмивка на Еуфория.

Еуфория проследи с възхищение летящия му гръб, а после се наведе към приятелката си и нежно й прошепна:

– Виж какво намерих!

Тъга се втренчи в пистолета и протегна ръка.

Вятърът най-сетне разкъса грижливо залепения найлон и яростно нахлу през прозореца. Саксията падна върху бюрото на Тъга и черната, пухкава пръст засипа клавиатурата, а алените цветчета на мушкатото избухнаха като фойерверк и заваляха над пръстта и мокрите бузи на Тъга.

‘…напукана от сушата земя, попиваща, чакаща своите семена… кървави семена… не. Попиваща своите алени семена?… бе, глупости!… ?… ?…’ – помисли си Еуфория.

Но после цяла купчина листа полетя към нея, белите им остри криле запищяха около ушите й, а тя скочи щастливо и затанцува с тях. Хващаше ги и ги пускаше, и се смееше с глас. Здрав Разум се облегна на стола си, затвори очи и позволи на топлия вятър да развее косата и вратовръзката му, а всички останали гонеха листата или зяпаха Еуфория. Тъга също се разсмя, а от лицето й се сипеха мушкатови листенца.

По-късно имаше ново стъкло, в офиса беше тихо и тъмно, а на бюрото на Тъга, върху пръстта, тъмнееше гладък отпечатък от пистолет.

Разширените очи на Еуфория виждаха абсолютно всичко, освен детайлите. Освен тези детайли, които виждаше кристално ясно – горчиченото петно върху ризата на Здрав Разум, колелцето летящо към средния прозорец и пистолета на Отмъщение, който бурята съвсем леко плъзна още по-навътре под бюрото й.

– Оо-ххаа! – прошепна дрезгаво и спря да се върти.

Колелцето стигна до прозореца, фрасна го с малката си метална ос и го раздроби.

– Нее! – изстена Здрав Разум, докато прегръщаше Еуфория, здраво като боа, – Какво ти хрумна пак!??

12-сантиметровите токчетата на Статистика изчаткаха ритмично покрай тях, а погледът й през рамо беше равносилен на поклащане на глава.

Едно от листчетата се беше залепило на подметката й, и затова Еуфория не можа да отговори, а избухна в смях и Здрав Разум я последва.

Статистика поклати глава, този път фактически, даже без да се обръща.