какво толкова.  по-срамно е да се свиеш в черупката си, отколкото да изтрещиш публично. така мисля, все още. еволюцията трябва да се уважава.

ю е така първично вдъхновяваща в опитите си събуди спящите!  и, ето ме и мен, вдъховена и събудена oт лЕкспе. музата е в неизвестност, както стана ясно, но крехкото й его така или иначе нямаше да понесе товара на този  - да кажем –  поетичен опит. ние с нея сме снобки и нищо не може да промени това. все едно, ето ме да си подхвърлям сама 45-те ключови думи:

Слънчевата ми шапка на перваза

Само подстрекава дъжда

Ще я махна ако не забравя.

Сълзите ми са непроницаеми –

Гладки като дъждовни капки.

Стържат по стъклото.

А на стъргалото има гердани от мидички

И кръстове, и други неща. Всичките

Ще ги изкупя ако имам време.

Тази шапка е като маяк на този перваз.

Семафор, винаги в зелено и

Предизвиква лятото, смешна е.

Трамваят пищи в ухото ми.

Чувам и рагтайм, но мисля, че нямам маслини.

Ще проверя, непременно.

Дъждът разтвори всички неща

И смеси отровните гъби с ядливите,

само шапката е непокътната.

Ям само таратор –

на големи, хапещи глътки.

и моркови, но без хляб.

Луната се вълнува в локвата долу.

Прилича ми на счупено яйце

насред улицата. Внимавайте, бе хора!

Все забравям да бърша праха от драцената.

Галя мъртвите й листа.

Ще я изхвърля ако ми стигнат силите.

Не живея тук. Лятото е домът ми, далечен…

Небето е пълно с вода.

Впрочем, любовта също.

Получих покани от Миламоя и Никола и се отзовавам, защото

6. Смолчат

Обичам да си плещя с приятели и непознати за незначителни неща, смешни малки неща и за малки неща, които радват.

1. Слънцето, с неговата топлина

То, разбира се, може и да не се струва особено ‘малко нещо’ на някои, но въпросът за размера е относителен. Прочее, щях преписвам директно от Никола по тази точка, но пък то бива мързел… Въпреки, че не виждам какво да добавя. Освен, че жегата, която върви с лятното слънце ме радва на едро. Което е пряко свързано с любимия ми начин на употреба на жега, който се изразява в излизане в нейната замайваща прегръдка след традиционното посещение на твърде климатизираното метро стара загора на път към морето. ‘Прегръдка’ изобщо не е произволна дума, а неоспорим факт. Имам чувството, че ако се отпусна изобщо няма да падна, толкова е жежко, кеф. Изобщо, мисля да си татуирам слънце някъде и приемам авторски предложния.

2. Магданоз

Изпитвам тиха радост от присъствието му в чинията си, дори да е във вид на самотен стайлиш атачмънт. Впрочем, това се отнася за всички зелени подправки и тревообразни, включая самата обикновена трева (в оригиналния смисъл на думата), но за нея – извън чинията.

3. Цитрусите

Това вече е стар виц, но пак ще го разкажа, първо защото никой не може да ме накара да му плащам никакви 5 лева в тази криза и второ, за да е ясно. Веднъж, когато поръчах традиционния ром с портокалов резен, кола с лаймов резен и (кой знае защо) една вода, барманът учтиво ме попита дали не желая грейфрутов резен за водата. Съгласих се, разбира се. Обаче, въпросът изобщо не е в цитрусите – радват ме малките хедoнистични украшения на живота.

4. Фактът, че колонията дребни мравки само пресече терасата, а не реши да се засели.

Наблюдавах с опасение как разузнавачите им се промъкват и оглеждат старателно територията, и страшно се зарадвах, когато установих, че са я обявили за непригодна и целият им бодър строй се изнесе с маршова стъпка към други незнайни земи.

5. Сърцевидните, прасеобразни неща и подаръчета без повод

Притежавам най-величествената колекция от Сърдечни Камъни, както и всякакви нетрайни инсталации и изображения на сърца – обувки, подредени като сърце, рисунки на сърца върху прозорци, огледала и всякакви повърхности, дори чисти следи от моп върху мръсния под – пак сърцевидни. Всичките събрани или осъществени от сина ми. Другият традиционен подарък са Прасетата От Кол и Въже, защото е всеизвестно, че са ми страст. Всъщност ГДВ научи сина ни да прави всичко това, щастливейки ме постоянно с безповодни изненади – от киндер яйца, през сърцевидни ягоди, до букетче магданоз с панделка. Изобщо, дребните изненади и подаръчетата, които идват просто ей така, ми пробиват малки щастливи дупки право в сърцето, които се пълнят и пълнят.

Напоследък със шоколад, миламоя.

>х

Това е истинска история, както я разказа Доктор З, кашляйки гипс. Е, почти.

Доктор З, понеже и той е човек, също прави ремонти. Ремонтната му бригада се отличава от всяка подобна само по Чистата Душа. Чистата Душа е хуманоид с височина 2 и кусур, диаметър на електрически стълб и обувки няма и 53-ти номер. Плюс широка усмивка и дружелюбно заекване.

Един ден колегата му, в безкрайната си ловкост, си порязал ръката до китката. Шурнала кръв, лека суматоха, а докато Доктор З превързвал човека, Чистата Душа обикалял притеснено на известно разстояние и приветливо мърморел срещу ранения:

-          Ттттрябва да сстоя ппо-ддаалече от ттеебе, ккккаарък си ти…

Колегата го бъзикал нещо, Доктор З – също и от дума на дума се стигнало до следната реплика:

-          Аабе, сссттрааах ме е от ножове, мммного. Ааа на на дддокторите иизобщо не им пппука!! Ннааредили ПППППЕТНАЙСЕ нножчета в ооперационната и нне им ппука!!! А аааз лллежа и уумирам от сссстрах…

-          От какво са те оперирали? – питал любезно Доктор З.

-          Ооот Ггръден Кош! – гласял самодоволният отговор. – Рребрата ми ннне ррастат ннаккъдето тттрябва.

Докато Доктор З размишлявал върху тази новина и реалната невъзможност на ребрата да растат в теснотията на подобна гръдна кухина, Чистата Душа се посочил първо в гърлото, а после някъде под пъпа и гордо добавил:

-          От тттука доооо тттука. Кккаато аагънце!

После Доктор З напуснал лазарета по свои си дела, а като се прибрал вечерта и отворил вратата го посрещнала плътна, бяла мъгла и странен, но постоянен стържещ звук. Повикал притеснено и получил глух отговор от чисто бял силует на 2-и-кусур-метров хуманоид, в когото след напрегнат размисъл разпознал Чистата Душа.

-          Кво правиш, бе човек? – попитал Доктор З с глас, натежал от гипс и законна тревога за състоянието на коридора си, който НЕ бил включен в никаква уговорка за ремонтиране, защото всъщност бил наскоро измазан.

-          Шшшшкурим – отговорила мъглата.

-          Защо, бе?

-          Иимаше гграпавини…

След кратка схватка с невинния ум на Чистата Душа, докторът получил уверение, че шкуренето няма да се повтаря занапред и скоро дошло време за край на работния ден.

Чистата Душа се преоблякъл в спретнати дрехи, след което извадил отнякъде ‘лустро-сет’ и лъснал до блясък черните си обувки пред смаяния поглед на Доктор З.

-          Оооотивам в Лллюлин, – обяснил Чистата Душа, широко ухилен – ммможе ддда ме хххаареса ннякое ммомиче!

———————-

- Ти разбираш ли? – смее се Доктор З – Не казва ‘жена’ или ‘мацка’, а казва ‘момиче’, тази чиста душа…

Posted in home-made nonsense ]]> http://marsian.wordpress.com/2009/06/02/dr-z-and-the-innocent-soul/feed/ 4 marsian innocent http://marsian.wordpress.com/2009/05/09/berlin-walls/ http://marsian.wordpress.com/2009/05/09/berlin-walls/#comments Sat, 09 May 2009 19:25:42 +0000 marsian http://marsian.wordpress.com/?p=908 ]]>

Снимки: Петър Петров

Историята се развива някога си през соца, когато е имало задължителни разпределения за вишистите и тези, несвързани с партийната линия – нито кръвно, нито по сватовство – са теглели късата клечка.

Ани завършила медицинското си образование, била разпределена в някакво село и заедно с други колеги заживяла в къщата на едно семейство, което от своя страна и от технологична гледна точка живеело в мрачното средновековие. На практика не ползвали ток, нямали никакви електрически уреди, а ютията им била на въглища. 

Ани и колегите й получавали заплати, които трудно можели да похарчат на село, затова постепенно и напълно алтруистично започнали да купуват разни технологични чудеса за къщата – ютия, печка, радио, дори телевизор.

С което дяволът си свършил работата и не след дълго селяните били необратимо зарибени. Един ден жената казала на Ани:

- Ани, да ми кажеш кой е тоя дет е измислил тока…, че да му запаля една свещ.