В категория „” ще пиша разни рецепти, които харесвам. Първо защото ме сърбят ръцете и … второ май няма. Самата аз не съм много добър готвач, защото много нервнича докато готвя и ястията ми стават леко горчиви;-). Обаче съм виден теоретик – обяснявам смислено и рецептите са проверениJ.
Все пак, не разчитай много на това. Готвенето за удоволствие, според мен, е най-вече експеримент, само понякога екстремен. Представяш си вкуса и пробваш. Ако не се получи, пробваш пак или поръчваш пица. Ако се получи, хапваш вкусно и другите около теб също. И всички са доволни – с пълни тумбачета и така нататък.
Към стандартното инфо ще добавя още две-три неща. „Уловка” – това е, което най-често се забравя, а е важно, за да се случи ястието. „Награда” е субективното ми описание на тема защо, аджеба, е вкусно това. „Марсианщина” го измисли Станислав Точев, чиито сайт е недостъпен в момента, защо Станиславе, и означава - в случая, и съвсем без връзка - какво още печелиш докато се занимаваш точно с тази рецепта.
Всичко това, вероятно скоро ще го редактирам. Ако след време забележите, че съм написала нещо точно обратното на горното, да не ви пука, не е лично отношение.
Започвам с една рецепта, която изпълнява Моят Най-Любим Приятел и аз много я харесвам. Е, малко съм я променила.
Рецепта 1. Паста охлювчета с много босилек и червени маслини
1 пакет паста охлювчета1
1 пълна шепа червени маслини2, обезкостени
200 г кашкавал на кубчета или едро настърган
1 буркан доматена паста3
Масло ¼ или зехтин, но с масло е много по-добре
1-2 равни супени лъжици сух босилек
Босилек пресен4
Черен пипер
Сол
¼ до ½ лимон
Порции: поне 4
Време за приготвяне: 20 мин, ако не броим обезкостяването на маслините, което можеш да свършиш докато се варят охлювчетата.
Уловката: Охлювчетата трябва да се запържат, за да стане вкусно.
Наградата: Ястието е вкусно, за тези които си падат по интензивни вкусове. Леката горчивина на маслините и смесването на силните аромати на босилек, маслини и пипер го правят такова. Лимонът накрая също. Обаче, ако си привърженик на традиционната италианска паста, просто не чети повече, че няма да можеш да заспиш после от мъка.
Марсианщина: Не е ястие за всеки ден, не е и за официална вечеря, но можеш да го споделиш с приятели, особено ако имаш навик да ги караш да готвят с теб и да се мотаят в кухнята, когато ги каниш. Който навик е много полезен, имай предвид – хем пестиш време, хем правите нещо заедно.
Начин на приготвяне:
-
Свари охлювчетата с малко сол, до ниво „ей сега ще станат”. Сложи ги в гевгир, за да се изцедят добре. Направо трябва да се изсушат.
-
Извади костилките от маслините (освен ако не си намериш обезкостени, в който случай ми пиши откъде, благодаря) и ги нарежи.
-
Запържи сухия босилек и черен пипер, колкото можеш да поемеш, в загрятата мазнина за 1-2 мин. Добави съвсем малко доматена паста и разбъркай.
-
Сложи маслините и разбъркай за 33 сек и тях.
-
Добави останалата доматена паста и охлювчетата и пак разбъркай добре.
-
Остави ги да се запържат леко, почти да залепнат за тигана и пак разбъркай. Направи го няколко пъти в рамките на 5-6 мин. и половина докато охлювчетата омекнат съвсем. Ако ти е писнало да разбъркваш, викни някой надежден да го прави вместо теб, а ти вземи подреди масата.
-
Използвай паузите, за да нарежеш кашкавала на кубчета.
-
Добави и него и разбърквай енергично докато се разтопи. Повтори номера със почти залепването и разбъркването 2-3 пъти и си готов.
-
Сервирай веднага, като поръсиш с лимонов сок на вкус и с нарязани листа босилек (или напръскай с 1 ч.л. пюре от босилек).
-
Виното просто плаче за това ястие, и то за него. Трябва да е пивко и леко, с ненатрапчив аромат – може и червено и бяло и розе. Абе, пий каквото искаш.
———————
-
Защо охлювчета никой не знае, но защо пък не. Има ги в Била и Пикадили.
-
Червеникавите маслини, нито зелени, нито черни имат много интензивен вкус, почти горчив, точно затова ги харесваме. Била, Пикадили, Елемаг, насипно на кулинарните им щандове, на късмет.
-
Не т. нар. пюре, не и парчета домати, трябва да е качествено, демек Cirio – Passata Rustica.
-
Ако толкова няма пресен, не е страшно – той е по-скоро за украса, но все пак вземи пюре от пресен босилек THAI Heritage, за да подсили аромата. Пикадили, Елемаг, 345
Рецепта 2. Аспержи с кашкавал
1 кг замразени зелени аспержи1
300 гр кашкавал2
1 яйце
1 к. ч. корнфлейкс
1 с. л. брашно
1 връзка пресен лук – 3 до 5 малки стръкчета
сок от четвърт лимон
черен пипер
сол
зехтин
1 к. л. сусамово олио3
Порции: 4-5
Време за приготвяне: 20 мин макс, ако похарчиш повече, значи си се мотал с панирането. По-бодро.
Уловката: Кашакавалът винаги се опитва да се разтече – малко мазнина и …, абе, следи го. 4
Наградата: Смесването на вкусове, отново – за почитателите. Всъщност аспержите и ементалоподобните кашкавали са с почти „умами” вкус, затова лученият дресинг и сусамовото олио са важни.
Марсианщина: Лесно става, а може да мине и за изискано ястие в някои среди. Обаче, някои не обичат аспержи. Не им отваряй очите, само да ти ги хабят. Става за предястие или леко хапване, а за някои си е само гарнитура, но ти не ги оставяй да се глезят.
Начин на приготвяне
-
Нарежи лука и го мариновай в сол, черен пипер, зехтин и лимоновия сок. Зарежи го да покисне така.
-
Свари аспержите за 10 мин в подсолена вода. Можеш преди това да им обелиш леко долните части, като предпазна мярка в случай, че ти се паднат по-жилави, но не е фатално. После ги остави да се изцедят.
-
Междувременно нарежи кашкавала на панируеми форми – паралелепипедчета с размери 5х3х0.8 см.
-
Разбий яйцето.
-
Намачкай корнфлейкса с кеф, докато не стане на трохи и го смеси с брашното.
-
Панирай кашкавала в малко загрят зехтин, в който си добавил мъничка лъжичка сусамово олио. Първо го мажеш в яйцето, после в корнфлейксово-брашняната смес. Не го чакай да се разтича, нито да загаря.
-
Разпредели кашкавала в чиниите за сервиране и го затрупай с аспержите – на решетка, подредено и красиво.
-
Залей всяка купчинка с маринования лук.
-
Сервирай и яжте, защото кашкавалът като поизстине става мазен. Пробвай с бяло вино, стига с това червено.
————-
-
С бели става по-готино, но са по-скъпи май
-
Можеш да слагаш какъвто искаш. Бг кашкавал, ементал, едем, ементал, гауда – всичко, което не ти се свиди.
-
Другият вариант е да го панираш със сусам, вместо с корнфлейкс. Иначе сусамово олио има в Пикадили.
-
Не е за пред хора, затова го отбелязвам тук – ако не си ял аспержи в големи количества, като отидеш да пишкаш после не се стряскай, нормално е да мирише така J
Да не забравя. Авторът не носи отговорност за никакви евентаулно възникнали вреди и/или ползи вследствие на изпълнение и/или консумиране на посочените тук рецепти.

6 comments
Comments feed for this article
октомври 18, 2007 at 12:40
Станислав Точев
Не споменавай напразно името Ми
В определени среди съм известен с това, че изчезвам в най-неочаквания момент… Няколко изследователски института в Щатите, Япония и Европа от години се опитват да разгадаят закономерността и да предсказват изчезванията, но досега не са познали нито веднъж…
Нали знаеш, важните неща всъщност винаги са скрити от публиката
октомври 20, 2007 at 13:31
marsian
4eta tova ot igoumenitza. 6te si spomnya kakvo znam kato se varna
декември 26, 2007 at 07:48
Апостол Апостолов
Тази рецепта оригинална ли е, т. е. италианска ли е или измислена? Това първо. Второ: обезкостени и НАРЯЗАНИ маслини има на щанда за маслини в Hit.
декември 27, 2007 at 01:52
marsian
@апостол:
въпрос 1: „Обаче, ако си привърженик на традиционната италианска паста, просто не чети повече, че няма да можеш да заспиш после от мъка.“
нотификейшън 2: kalamata ли имаш предвид – червени, леко горчиви маслини? би било супер
@станислав: човече, липсваш ми … a не мога да играя мишката в твоите лабиринти, което би разрешило проблема. така, че ако искаш излез ти
тук кой ли не клика към и откъм твойта паралелна, и нищо не накликват
декември 29, 2007 at 08:25
Станислав Точев
Пришълците естествено изпълзяват от тази пукнатина във време-пространството, доскоро запечатана с тиксо, вързана с тел и затрупана с камъни.
Нямам обаче идея защо твоите гости се тепортират в моите владения – никой не е оцелял за да каже. Нищо чудно да са привлечени от лабораторната черна дупка, която една несръчна асистентка изтърва онзи ден. Те асистентките често правят така – изтърват разни неща. Черните дупки пък привличат, засмукват, поглъщат… всякакви неща, образно казано.
Весели празници засега, аз винаги съм наоколо
януари 5, 2008 at 02:31
razmisli
Ама защо, всяка паста може да е италианска стига да е сварена добре…
Иначе по моя информация даден тип паста се използва в зависимост от вида сос, така че този сос би трябвало да се поема най-добре от нещо захлюпено като охлювчетата.
Една препоръка, обикновено оптималното общо време на варене на пастата го има на кутията.
Ще взема да я направя