//
you're reading...
долни инсинуации

долните и горните

Първо да кажа, че изразът „долни инсинуации” ми е любим, наред с „гнусни подробности” и „буржоазни отживелици”, макар, че последният е от друга серия. Ще споделя една случка, в защита на избора си на заглавие и в опит да обясня какво имам предвид.

Когато бях малка, с любимия ми братовчед, който е на моята възраст, всяко лято ходехме на село при баба ни в град Гоце Делчев. Тогава градът все още представляваше най-близката до село урбанистична форма, предлагаща всички екстри за едно пощуряло софийско дете игра на чист въздух от изгрев до след залез, здравословна органична храна, липса на каквито и да било рестрикции срещу тичане на воля, ударени колена и мръсни гуменки с дупки на палците. Характеристиките, които го различаваха от селото бяха малко и аз с удоволствие ги приемах: липса на външни тоалетни с дупка, наличие на кино и, разбира се, разгъната застроена площ.

Нали знаете как е по селата и в малките градчета? Цяло лято, покрай дървените порти на къщите, на кривите си пейки, постлани с парцалени черджета седят бабките от съответните махали и зяпат пейзажа, нижат тютюн и си разменят клюки. Само следобед ги няма, защото по тези места е горещо и бабите си полягат на хладно. През цялото останало време, обаче, и пиле не може да прехвръкне без те го забележат, изкоментират и заговорят. Ако е вражеско пиле или дете, може и да не го заговорят, но там враждите не траят дълго. Децата също са длъжни да поздравяват и да отговарят учтиво и изчерпателно на всички въпроси.

Моме, ти чия беше?

На Ванчеви – гласи уставният отговор.

Ааа… – размисъл – На Станчето или на Ванчо?

Аз съм на Станчето, а той е на Ванчо.

А вашите тук ли са?

Не, в София са си.

Ааа, хубаво… Къде ма върите?

Ми, ей тук, по-надолу така отговарят местните, а аз съм много възприемчива. Всъщност, те по-често казват „На едно друго място”, но аз все не успявах да стигна чак до тези висоти. Освен това, въпросите там се задават с една забележителна възходяща интонация. Горе-долу като в английския.

Ааа… А баба ти къде е?

Не знам. На лозето, сигурно.

А вие що не идете да й помагате?

Амиии…

Айде, и да й кажеш много здраве от Гинка.

Добре. Довиждане! – тук се затичваме. Обикновен инстинкт.

Там има една река, или по-точно канал, особено вече, покрай която се точи дълга улица с определен 3-4 градусов наклон, която стига от центъра чак до края на града. Или обратно, що се отнася до реката. Някой ни беше осветлил по въпроса за наименованията на прилежащите махали, но тъй като те имат доста сложни имена, за наше удобство бяха сведени до Горна и Долна.

И така, един ден, когато сме били по-малки, дори отколкото помня, ние сме се връщали по традиционния успореден на реката маршрут и, бидейки безкрайно възпитани деца, сме поздравявали прилежащите баби. В първата половина от маршрута:

Добър ден, горни бабички!

И във втората половина:

– Добър ден, долни бабички!

Ако някой ми разкажеше тази история сега, без уточнението за Долна и Горна махали, щях с огромно удоволствие да се впусна в безсмислено изследване на произхода на тези поздрави. Децата, които сме били, са извършили обратния процес с най-изящния, невинен детски буквализъм.

Така, че ”Ура!” за инсинуациите. Горните и долните.

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: