//
you're reading...
долни инсинуации

лостът – едно твърде смислено обяснение

Следващото е пример за това, как не се прави тази работа с инсинуациите.

Снощи се опитах да споделя с един приятел, да го наречем д-р З следното проникновено и дълбокомислено наблюдение. Пръстените с камък, какъвто и да е – голям, малък, стърчащ или сплескан, изкуствен или скъпоценен, винаги се изкривяват от носене. Халката, която държи камъка придобива най-невероятни изкълчени форми, при това бързо. Нещо, което съвсем не се отнася за обикновените халки безкрайния кръг. Тъкмо си мислех да подхвана с доктора един радостен нонсенс чат* по темата. Знаете ги, от онези, в които двама или повече хора си измислят всякакви небивалици на някаква тема, всички се хилят, напитките свършват по-бързо и накрая някой от компанията разваля всичко с някоя сериозна, тривиална шега и всички започват да си разправят вицове. Което, както знаем е началото на края на купона. След вицовете, хората, сякаш за да балансират, изведнъж се мяткат на сериозните за тях, и особено за тях, теми и започват едни спорове, философски или конкретни, ако имаш късмет (защото конкретните завършват по-бързо и е къде-къде по-лесно да се следи повествованието). А сериозните теми вървят с купона, колкото антибиотици с алкохол. В най-добрия случай едното не работи. В най-лошия някой получава алергичен шок.

Та, да се върнем там, където аз тъкмо казвах: „Все се питам защо се изкривяват, сигурно защото …” и д-р З, представете си, изтърси: „Дължи се на лост от 1-ви род”. Направо ми хлопна ченето. Първо, това изявление най-гаднярски прекъсна моя интелектуален нонсенс порив, като го лиши от смисъл. Ами, той ми каза истинската (предполагам) причина! Второ, изобщо не го очаквах точно от него. Не е такъв човек, пък и е почтен зъболекар, по дяволите, не бива да споделя така небрежно знания по основи на физиката вечер по баровете. „Моля?!” попитах куртоазно, най-вече защото съм учтива, но и защото, честно казано, съм любопитна като макак. Не знам колко са любопитни макаците, но мисля, че са любопитни. Твърдя, че всеки трябва да може най-фриволно да си прикача такива етикети на избрани животни; това е свободна страна. И ако всички го правим редовно и отговорно, с времето можем да разбием клишетата като „любопитен като дете” и „инат като магаре”. Ето например, синът ми днес ме попита дали един мой приятел не ми прилича на заек. „Защо пък на заек?” – учудих се. „Ами, забавен е като заек” – гласеше отговорът.

„Ето, гледай!” – доктор З подходи директно към онагледяване, като грабна листчето, на което аз си драсках и взе да рисува халката, камъка и силите които влияят там, изобразени като пияни вектори. „Мамка му!” – успях да продумам. „Най-обикновена физика!”. Ядът ми взе да минава, пък и нонсенс чата се превърна в загубена кауза, затова учтиво попитах: „Откъде, по дяволите, си толкова светнат по въпросите за лоста от 1-ви род?” Оказа се, че го учат по зъболекарство, защото ако два зъба са допрени, единият буквално откъртвал другия и така нататък. Постарах се със всички сили да не го схвана, и успях. Но не можах да се сдържа: „Това значи ли че има лост и от 2-ри род” – попитах скромно. „Да…” – отговори още по-скромно доктор З.

*Ето един пример: Аз си пиша, а любимият ми влиза и казва „…ти за мен си морска сВирена… Пардон, морската сВирена ни беше старшина в казармата. Ало, блога! Чуваш ли ме?!” Ако седяхме на плажа и пиехме коктейли, щеше темата да бъде продължена по гореописания начин.

Advertisements

Коментари

2 thoughts on “лостът – едно твърде смислено обяснение

  1. cool, man!

    Posted by faust | юни 6, 2007, 15:41
  2. Uffffffffff, веднъж четох една статия за умните, по-малко умните, по-умните и гениалните хора: какво ги различаява…
    Беше отдавна, но това което си спомням (и явно ми е направило силно впечатление за да го помя толкоз дълго време) е че основната разлика е в способността за намиране на отговор/решение на някакъв проблем. Това е разликата между умните – по-малко умните – по-умните. Дотук нищо ново под слънцето…
    Новината, поне за мене и по онова време, т.е. разликата между умните – по-малко умните – по-умните и гениалните е че последните си измислят въпросите на които да намерят отговор/решение.
    Явно изглежда просто, но на мене ми се вижда мнооооооооого сложно. Аз не го мога това.
    Но мога да правя асоциации…

    Posted by Cathe | юни 7, 2007, 15:41

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: