//
you're reading...
долни инсинуации

корпулентност

– Аз пък, напоследък съм се вторачил в една дума … – каза Бившият Съсед за Цял Живот, художник, докато подпираше балконската врата на кухнята.  

Само тук се пуши, и въпреки, че Домакинята е направила страхотна аранжировка в хола – свещи, пердета и Сара Брайтман, целият купон виси в кухнята. Засега сме малко, но чудесно се справяме и така.

Ние се заблещихме срещу него. Какво ли разбират художниците от думи. Да си гледат образите и да не се бутат в „А” група, така казвам аз. Разбира се, в „А” група влизаме Приятелката му и аз – рекламистки, както и Другият Колега, но той дойде по-късно.

– Коя дума?! – заядохме се в хор.

– Корпулентен.

– Няма такава дума. – каза твърдо Приятелката му.

– Току що си я измисли. – добавих аз.

– Как го каза? – намеси се и Учителят.

– Не бе, има!

Упорит при това. И той леко вдига интонацията към края на изречението, като гоцеделчевчани. Аха, да запее.

– И какво значи?

– Абе, глупости! Нищо не значи.

– Да нямаш предвид „турбулентен”?

– Не. Кор-по-лен-тен.

– Кор-по или кор-пу?

– Пу?!

– Или Кур-пу? – смях и отрицание.

– Добре де, какво значи?

– Ами не съм сигурен… нещо голямо. Днес като видях твоя любим се сетих, че той ми прилича на корпулентен. Такъв един голям.

– Да, – съгласих се. – макар, че той не е толкова голям, просто има присъствие.

– Точно така, корпулентен е някой с присъствие, например.

Присетих за нереализираната си страст към инсинуиране на тема произхода на думите. Обаче колкото и да превъртах файловете никаква инсинуация не ми идваше наум.

– Откъде ли може да идва? – запитах се на глас.

Първа се сети Приятелката му, но тя май е филоложка и това нейното не се брои за инсинуация. То си е обикновено предположение.

– Корпус? – оживи се тя.

– Да! – светна Бившият Съсед за Цял Живот. – Нали корпуса е обемен, така да се каже, и пори въздуха, – и заплува с ръце. – ето така.

Нагледната агитация въобще не трогна Приятелката му.

– Не, – отряза го тя. – просто ти си я измисляш тази дума.

– Има я! – заинати се Бившият Съсед за Цял Живот.

– Къде, бе човече?! В речника има ли я? – обадих се.

– Сега ще звънна на мама! – закани се Приятелката му и грабна телефона. – Тя ще провери във всички речници.

„Обади се на приятел” ми е любимия жокер. Майка й дълго не вдигаше.

– Сигурно разхожда песа. – оправда се Приятелката му. – Винаги го забравя, когато разхожда песа.

– Кое, речника ли? – обадих се аз. – Възмутително!

Наистина не го носеше и трябваше да я изчакаме да се прибере. Час по-късно, все още се бъзикахме с корпулентността, от време на време. Майката се обади да докладва, че думата я няма нито в речника на чуждите думи, нито в правописния, нито в тълковния. Във френския речник, обаче, намерила една с подобен корен. Приятелката му не ни обясни подробно, а ние някак си не държахме да разберем точно какво е, но означавало нещо обемно, масивно, с присъствие, аура и прочее. Всичко това или някое от тези.

– Снажен. – сети се Бившият Съсед за Цял Живот, художник.

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: