//
you're reading...
безстопанствени

нищо за краката

– Тати, айде питай Приятелката на мама това дето ти казах!

– Питай си я ти, нали ти искаш да знаеш.

– Айде, моля те, дее… – настоява синът ми.

– Ти я попитай.

– Искаш ли да седна до теб? – намесва се жертвоготовно Приятелката ми.

– Не! – категоричен е синът ми. Идеята го ужасява, защото само подчертава смущението му.

– А, добре! – вдига ръце тя.

Синът ми млъква. Знам, че след малко ще я попита сам, защото, все пак, нейната добронамереност го докосва.

– Добре, де – след една минута. – Ей сега ще ти кажа… Ние с тати като идвахме насам, и аз го попитах как може въобще да му хрумне да идва с колело на такъв ресторант. И даже е с костюм… – тук синът ми войнствено се оглежда и, тъй като няма негативни реакции, а само любезно любопитство, успокоен продължава, а Всички го слушаме вече с интерес. – А, той каза, че можело, какъв пък е проблема и аз му казвам, ами не знам. И той ме пита ами нали ходим пеша, но да дойдеш пеша от вкъщи…, все пак и ние сме наблизо и е съвсем нормално. И аз тогава попитах тати:

„Не са ли краката най-висшето транспортно средство?“

„Ами питай Приятелката на мама, защото нейните крака са красиви и дълги – тя ще знае най-добре …“

– Ооо, благодаря ти! – смее се Приятелката ми срещу любимия.

– Кажи! – настоява синът ми сред всеобщия смях.

– Ами… – става сериозна тя. – Чакайте сега! – тя винаги приема тези теми твърде философски.

– Точно така трябва да е! – предполага, докато Всички инсинуират по темата.

– Дали са висши, зависи от това, колко високо от земята се намират – пробвам се и аз, но съм кисела и уморена и никой не ми хваща дикиш (нито декиш). Мъжете на масата са по-категорични в инсинуациите.

– С дълги крака – към дълга лимузина – обажда се някой.

– Ама, – Приятелката ми е все така умислена по темата – знаете ли, че красивите крака са криви?

Ние, естествено, не знаем такова нещо.

– Да бе! – настоява тя. – Приетата за най-естетична форма на крака е, всъщност, изкривена от анатомична гледна точка. Така сме ние с мама, – обръща се към брат си – вместо капачките да ни стоят ето така – ръцете напред – те стоят накриво! – и леко разперва ръцете навън.

Всички я гледаме със снизходителното съчувствие на собственици на съвсем други екзистенциални проблеми и коренно различни крака.

– Значи трябва да стоят ето така – примирително се включва някой и разперва ръце нагоре.

– Да почиват! – подема тя, смеейки се заедно с Всички.

– Какво? – пита синът ми, забравил отдавна за темата.

– ищо! – отговаряме хорово Всички.

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: