//
you're reading...
книгите и аз

истанбул – за мен от орхан памук

Истанбул е моето „любимо село”* и съм сигурна, че тази книга е писана специално за мен. Не познавам много други, които споделят необичайното ми привличане към него. Ако някой се самоопределя като почитател на този град – да я прочете, без да пита повече. Ако не, не знам. Не ми е много ясно какво би намерил в тази книга човек, който не се интересува от града или поне от Орхан Памук. За мен тя би била особено емоционален отговор на въпроса защо харесвам Истанбул, ако си го задавах. Не го правя отчасти защото знам какъв е моят отговор. История, съдба и Босфор. Орхановият май е същия.

Книгата е носталгична, интелигентна, адски откровена, адски лична и биографична.

Г-н Памук описва израстването си в стария Истанбул, скоро след разпадането на империята – когато градът е разпънат накръст между гордото си и грозно наследство и светлото и непонятно европейско бъдеще. Семейството му е било заможно и изцяло „европейско”, а самият той доста впечатлителен и съвсем леко объркан. Биографичният му разказ е преплетен с разкази за града и обратно. Познавателната част, макар и изцяло субективна и постоянно преплетена със собствената му история е по-интересна. Може би защото любовта му към Истанбул е по-искрена, отколкото любовта му към самия него. А може би – не.

Не съм я дочела още, което при мен се случва рядко, граничещо с никога (по-принцип „прахосмуча” книгите) и може да значи само две неща. Или книгата ми е скучна или е толкова занимателна, че имам нужда да правя паузи, за да преглътна впечатленията си.

Не мога да се стърпя да не добавя някои важни данни за града Истанбул.

Единствен по рода си разполага с Босфор. Който не разбира защо един град трябва да има река по средата, не би могъл да го оцени. Другите обаче си представете как през града ви минава не река, а цял морски канал. И това съвсем не е същото като да си на брега на морето или океана. Каналът постоянно пренася света отвъд право в краката ти и постоянно отнася дните и всичко в тях, без да ги оставя да се натрупват. А лично Босфорът е най-великата екстра към град, която съм виждала. Орхан Памук пише, че значението на името е нещо като „дишам”. Босфорът е бил неговото лекарство.

„Истанбул – город контрастов” не е просто малоумно заглавие на сказка пред съкооператорите, а чистата кристална истина. Той е огромен (20 млн. жители и 125 км) и съвсем домашен в едно. Теренът там е хълмист и когато навлизаш откъм България започваш да се спускаш и изкачваш, заобиколен от разрастващи се невероятна скорост нови кварталчета, всяко от които има собствен мъничък център, не съвсем мъничък мол и всички екстри на малко градче. И така милион пъти, приближавайки се все повече към някой от баш центровете. „Моят” е, където стои изумителната Ая София, а за други баровския Таксим, например.

Обожавам този град и така нататък. Улиците, кръчмите, Босфора, странните нрави на турците, азиатското влияние и европейското влияние, пилафа с люти чушки на пътническото пристанище, султанския дворец на Босфора, пълен с кленове и тишина, бохемското кварталче под моста и дори рибния пазар.

Съжалявам, че Симеон едно време се е отказал да го превземе, направо ме е яд, макар, че как щеше да го управлява направо ума ми не го побира. Явно и неговият също.

Иди и виж, казват. Ако не – прочети.

*

Твоето „село” е мястото, което познаваш по-добре от себе си, защото си изследвал всяко ъгълче сам, с наивната изненада и неутолимо любопитство на дете, откъдето имаш стари спомени, вече невалидни, но не съвсем. Където всеки ъгъл крие местния еквивалент на бабичка, която ще присвие очи и ще каже: „Абе, дете, ти не беше ли еди кое си?”. Напук на 90-те си години, белите си коси и твоите 9 кила отгоре, и белите петна в твоята облачна глава. Където си бил абсолютно независим и неприлично млад завоевател, безсмъртен аз и търсещ дух – това е твоето „село”.

А случвало ли ви се е да попаднете на някое съвсем чуждо място, за пръв път и да се почувствате съвсем домашно? Все едно винаги сте били там, обживели сте го, населили сте го с верните … хм, духове? Влизайки в един град, дълъг 120 км и населен от 20 милиона жители да почувствате невероятна топлина и уют. Всяка улица да ви се струва, хем непозната, хем скъпа. Това също е „село”.

Advertisements

Коментари

15 thoughts on “истанбул – за мен от орхан памук

  1. Вие на марс да не използвате хилядатичната бройна система? Я посмали с три нули населението на твоето село. 🙂

    Posted by Ники Горчилов | август 24, 2007, 14:29
  2. а, да бе 😉 трудно суичвам.

    Posted by marsian | август 24, 2007, 15:43
  3. Марсианке, още едно браво то мен. Книгата ми стои в списъка за непременно прочитане, сега ти съвсмем ме мотивира да се разбярзам. макар да нямам това лирочно отношение към града, разбирам прекрасно за какво ми говориш. Последният пасаж за личното село е много силен! Поздравления

    Posted by mislidumi | януари 14, 2008, 10:24
  4. Което ме подсеща, mislidumi, и аз да я дочета. Истината е, че я зарязах още лятото на Градина. Дадох си почивка, вместо да я глътна наведнъж и после караванчето ни прокапа след една буря, естествено с убийствена точност, върху рафта с книгите ми. Такъв яд ме хвана тогава… Всичките се съсипаха. Но е време да се върна към „Истанбул“, след като изчаках няколко месеца да се отядосам 😀

    Posted by marsian | януари 14, 2008, 16:19
  5. хм…не знам защо не излиза урл-то ми. а сега дали?

    Posted by mislidumi | януари 14, 2008, 19:23
  6. оправих при мен. видя ли ми мейла?

    Posted by marsian | януари 14, 2008, 23:26
  7. вчера я взех на заем за да я прочета. Вие доста добре ме подготвихте какво да очаквам от книгата и нямам търпение да я отворя довечера като се прибера от работа. Благодаря ви

    Posted by koldi | март 31, 2008, 09:58
  8. Супер! Надявам се, все пак да има изненади 😀
    Приятни, разбира се.

    Posted by marsian | март 31, 2008, 23:22
  9. Malko kasno se vkljuchvam v komentara, ima-nqma 2 godini po-kasno, no sega popadnah na nego. Ot okolo 14 godini boleduvam ot bolestta Istanbul, a ot 2-3 razvih i zavisimost ot Orhan Pamuk…
    Marsian, tova sa redki zabolqvaniq i tova, che ima oshte edin chovek s tvoqta „sadba“ dano te uspokoqva:))))
    Ne znam dali ne sym zakasnqla, no moze da se svarzesh s men na gogeva@abv.bg, v sluchaj, che iskash da pogovorim za bolestta ni:)))

    Posted by milena | октомври 30, 2009, 13:40
  10. Също съм голям фен на Орхан бей. След Истанбул и Черната книга намерих и Снег /на руски/. Невероятни книги, невероятен автор. Като че ли човек разговаря със самия себе си. Опитах се да намеря мейл адреса му, но не се оказа лесно. Има си причини човекът да не се афишира твърде. Турците не го обичат /поне тези, с които съм се опитвала да говоря за него/. Има си причини, те са известни.
    А Истанбул е НЕВЕРОЯТЕН град!!!!!!!!!!!!!!!!! Аз живея в Созопол, но морето е едно, Босфора е съвсем друго.
    Радвам се, че имам съмешленици. Бъдете здрави!

    Posted by Рени | октомври 31, 2009, 20:34
  11. milena и рени, много е приятно да знам, че ако направят специализиран лазарет за болни от ‘истанбул’ няма да ми е самотно там::
    ще си разказваме впечатления и ще си четем орхан памук и никак няма да скучаем…
    и накрая сигурно пак ще ни изолират, защото това нашето няма да е никакво лечение:D

    Posted by marsian | ноември 4, 2009, 03:26
  12. Хващате ли турски сериали там на Марс? 🙂

    Posted by lammoth | февруари 13, 2010, 15:10

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: ама защо не чета? « радио марс - април 21, 2011

  2. Pingback: Архитектура на тъгата | etopia - февруари 12, 2012

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: