//
you're reading...
книгите и аз

тери, къде си? пощорях вече…

Искам си Тери Пратчета! Цяла година никой нищо не издава. Анонсираха „Пощоряване” (Going Postal) още през 2006-та и оттогава – ни вест, ни кост.

Не знам как милият Тери е развил темата за пощите, защото английският ми, уви, не е чак толкова добър, че да се насладя на книгата в оригинал. Той, Тери, си измисля половината думи сам, както и изразите, така че трудно ще се справя.

Обаче цялата работа вече ми напомня на забравено писмо – писано и изпратено от някого с кеф, чакано от получателя с кеф, но изгубено от някаква бездарна пощенска система по пътя.*

Наистина. Направо ми се изчерпа нетърпението от чакане. Ходя като глуха кучка и разпитвам по сергиите на Славейков, а хората само се подсмихват и вдигат рамене – няма и не се знае кога ще има. Един от продавачите спомена за някаква неразбория между преводача и издателите.

Аман! Да се разбират най-сетне – това да не е изгубени в превода!

Така че, като много внимавах да не ползвам повече от три удивителни, седнах и написах писмо на ИК Архонт или Вузев – Архонт, не успях да схвана кой, точно кой е и какъв е. Дано да ми отговорят, ако не – ще пиша на английския rights holder. Като не ми дават да чета – ще пиша. Ако и това не помогне, ще взема да науча английски съвсем, да видят те кой ще им купува преводните издания. Ааама, ха.

* На сестра ми, като мъничка, й се случи такава случка, че още се чуди дали да не съди пощите за емоционални вреди.

И тя ходеше при баба през лятото и една година, както си стои там получават двете картичка от нашето семейство „…поздрави от слънчева Гърция…” или нещо от този сорт. И сестричето ми, горкото, като ревнало:

– Мама и татко са отишли без мееееееен!

Въобще, шок и ужас. Баба ми адски притеснена звъни вкъщи и, ествествено, нашите са си там.

– Вие да не сте отишли без детето на море? – пита тя майка ми.

– Как без детето на море?! – недоумява мама.

–Ами, ето пратили сте даже и картичка от Гърция. „Поздрави и така нататък…” И отдолу твойто име.

След кратки, но много напрегнати размисли се установява, че картичката е изпратена  предишното лято, когато цялото семейство – заедно със сестра ми – щастливо посетихме Гърция с трабанта. Пътувала е цяла година!

Advertisements

Коментари

6 thoughts on “тери, къде си? пощорях вече…

  1. Интересен факт – значителна част от сюжета на романа се върти около „забавена“ поща… Няма обаче да спойля повече. 🙂

    Posted by Daggerstab | септември 13, 2007, 18:04
  2. е, браво на мен, явно не хващам само радио марс, а и други неща … 🙂
    още не са ми отговорили, чакам до понеделник и ще пиша на англичаните. дано само и тези писма не се изгубят по пътя.

    Posted by marsian | септември 14, 2007, 13:06
  3. Дано не възлагаш големи очаквания, защото със сигурност няма да ти отговорят. Издателите са малко по-неразговорливи от неолитна скала 🙂

    Posted by Петко | септември 19, 2007, 11:50
  4. да. това ме подсеща, че бях планирала да чакам до към днес. сега ще пиша и на англичаните. да видим дали те са по-варовикови 😉

    Posted by marsian | септември 19, 2007, 12:55
  5. Е… хайде няма да ти развалям ентусиазма… 🙂

    Posted by Петко | септември 19, 2007, 15:46

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Пощата, най-сетне! « уеб бюлетин на радио марс - юли 26, 2008

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: