//
you're reading...
марсиански приказки

Трули yours

trulli_yours_smaller1.jpg 

И на мен ми се искаше да бях там, но се отказах най-глупашки. Обаче това изобщо не може да ме спре да ви разкажа и покажа за пътуването на любимия, приятелката ни, колата и фотоапаратчето в страната на смешните приказки и в страната на старите приказки. 

Имало в съвсем скоро време, и дори до вчера си го имало, едно голяяямо пристанище, в което вибрирайки и цапайки кацали предимно фериботи – малки, средни и най-вече огромни. Стояло си то кротко баш на границата между две странни страни – една стара и една хептен странна. И му викали Игуменица. Пътят дотам се виел из планината, като ту се превръщал в нова магистрала, ту задъхан се смалявал и катерел завойчесто, но неотклонно по баирите чак до зимната маркировка. Докато накрая спирал право до водата и бух в първия ферибот, пренебрегвайки мъничкото градче с интересното име.

road_to_igumeniza.jpg

Имало и едно гордо племе от странници, което местните византийски хитряги с остър търговски нюх наричали „бльагари”. Двама от тези били стари пантелеевци и същи пътници бродели и шарели през планини и морета, ама били малко циции та онези, местните се изхитрили и ги вкарали в примоция. Прас и в устата на ферибота. 

tabela_za_blyagari.jpg

Влачел се ферибота из бурното море право покрай залеза, а блягарите зяпали островите от високо и цъкали с език, както само те си знаят. Снимали, щракали и понеже не знаели, че не може да бъде щракнали и един ниско летящ марсиански кораб, мъниче на фона на залеза, красиво и дребничко, тъмно и тайнствено в обятията на заспиващото слънце. После подскачали по палубата – тези щастливи пътешественици, завирали се навсякъде, и дори щели да пеят с разперени ръце на предната палуба, но се сетили, че са горди планинци и не знаят песента – пък се отказали. После тихо заспали омаяни от швейцарското ухание на крави, овце и ролекси за по 5 пари парчето, долитащи от близките и далечни тирове, дремещи – и те – в устата на ферибота.

marsian_ship.jpg islands.jpg titanik.jpg

Сутринта ги заварила в един голям южен град, който всъщност е едно друго пристанище в една друга странна и стара страна и щом стъпили на суша веднага отпрашили нагоре по картата, следвайки швейцарското ухание и електронните наставления на всезнаещата Джиджи – техният небесен водач.

bari.jpg

Пътували, бродили, без спирка и почивка колко ли време, щото пътуването си е пътуване, ама бизнеса си е с пари. Спрели веднъж в един хотел. Толкова стари немски баби имало в него, че може да се каже, че си бил страноприемница. И съдържателите, като хора статистици залостили портата още след мръкване, сложили нощните шапки и хъррр в леглото. Да, ама нашите бльагари, те били нощни птици и им се дощяло разходка и след това кокоше време. Е, да, ама ядец. Е, да де, да. Ама бльагарите загубена битка нямат и няма да имат – шмугнали се оттук, проврели се оттам, през мрачни коридори и скърцащи порти и право от другата страна на вратата към рецепцията. Отворили я, естествено, и като писнала оная ми ти аларма! Нашите, беж на спокоен ход и айде обратно в стаята. След пет минути време им почукал съдържателят сънен и учтив, ама и досетлив, да видиш ти! „Вие ли сеньоре, такова, включихте алармата?.” „Си, аз бях. А в туе моменто ще ми отворите ли вратата, бите, порфавор?” „Ама, си, си, разбира се”. И така.

Сетне пак спрели да пощракат в едно малко градче, почти селце, старинно и комерсиално, но не и алчно, в което сувенирите от Потъващия град били на половин цена, ама и водата била поне 200 пъти по-малко.

nevenezia_no_kak_se_kazva6e.jpg

А още след това, тия двама странници от бльагарското племе пак обърнали и взели да се връщат надолу към южното пристанище. Пък след време стигнали почти дотам. 

Момата от тях била хептен не сама, пък и всичко знае, че и инат. „Дай, та дай побратиме, да идем да видим едно село тука. Там има чудеса за три години, не за три дена!” „Ма къде ще ходим сеир да зяпаме като нямаме и 2 часа време до ферибота” – отмахвал се момъкът, но всуе. Накрая склонил, барем армаган вкъщи да отнесе и картинка някоя от това чудно село. „Как му е името?” – питал посестримата си. „Алберобело” – завъртяла езика си тя. – „А къщите им са „Трули””. „Тролски къщи да не са?” – питал веднага момъкът, че жена му била комай иноземка и много им разбирала на тия работи, а и него подучила. „Да, де.” – съгласила се кротко момата, да не му счупи хатъра. – „Тролски ще да са.” 

Щом видели трулите, станало им ясно, че друг път такова чудо не са виждали. Къщите само от камък, с бели квадратни основи и стени, тоя път наистина по метър дебели. И на всяка стена отгоре – купол от тъмни камъни. Ни хоросан, ни цимент, никаква спойка – само наредени овални камънаци. Един над друг и следващия ред по-навътре. Паднали им шапките и на двамата, добре, че си ги оставили в колата.

trulli_yours2.jpg trulli_yours1.jpg

„Леле, моята жена тук ако я доведа, тук и ще си остане.” – размечтал се момъкът. И като се разщракали тия бльагари, чак японците в малкия си джеб прибрали. Тичали, че ги чакал цял ферибот, с ееей такава уста, и щракали, и зяпали, и нищо не нащракали с това горкото старо апаратче. А пред една порта седи човек нито стар, нито млад и им маха с двете ръце. „Бите, грацие, сеньора и сеньоре, заповядайте, значи, да пощракаре и в мия фамилие каза! Ентрата еее почти либера.” И вас лъжа, мене истина, влезли му в къщата, а той гордо ги развел навсякъде сред каменни арки и огромни каменни ниши в стените, всичко им показал. После на масата видели паничка и в нея 10 пари. „Миле грацие и ариведерчи” – заотстъпвал назад момъкът, който сам търговец, бил схватлив и хитър. „Ниенте, значи, пак велкоммен!” – размахал човекът ръце в широк и щедър многозначителен жест, както само местните могат. И нашите, развеселени, му пуснали няколко пари и те в паничката. После хванали ферибота 9 минути след 90-тата.

trulli_yours3.jpg  inside_trulli.jpg (тази къща не е онази, но все пак)

Нищо не разучили двамата пантелей-бльагари за трулите, а и аз там не бях и тролска ракия не пих, и даже мустаци нямам да беше потекла, но пак ще ви кажа.

Строили ги старите местни преди 10 пъти по 100 години. А от кого са видели никой не помни. Само в старата Сицилия и в старата Микена имало някога такива, подобни градежи. А тогавашните мафиоти и микенци, те пък от кого са видели – ей това всички учени глави още се чудят. Май нямало много дървета там където са измислени трулите и товашните дюлгери се изхитрили само от камък градеж да правят, без нужда да подпират с дървета докато расте. 

После, преди стоте по десет години, хората хич не обичали бирниците и други навлеци. И сега днешните не ги обичаме, затова още се вярва, че тия хора нарочно си направили домовете, така, че щом дойде бирник или навлек, докато се залисва още при първите къщи, от вторите до последните си събират камъните, бух в колите и беж към гората. Пък там пак си ги строят наново. А климатиците само си ги покриват с каменен покрив. Точка.

climastone.jpg

А тролите – малките, весели, пакостливи тролчета от местния вид, само се крият в кюшетата и се кискат.

Advertisements

Коментари

5 thoughts on “Трули yours

  1. Знаех си аз, че има нещо странно на снимката. Имам предвид на home page….

    Posted by Cathe | септември 25, 2007, 14:40
  2. най-обикновен марсиански кораб, какво му е странното 🙂

    Posted by marsian | септември 25, 2007, 17:32
  3. Ами сменена е! (снимката) Или пак нещо съм се объркала?!

    Posted by Cathe | септември 25, 2007, 17:57
  4. е, да де 😉

    Posted by marsian | септември 25, 2007, 18:16
  5. STRAHOTEN E

    Posted by Анонимен | септември 27, 2008, 12:12

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: