//
you're reading...
долни инсинуации

Неделни женски размисли

Докъде може да се докара човекът-жена ако му остане свободно време. 

Аз лично винаги се старая да нямам такова. Не искам да кажа, че непрекъснато работя нещо, напротив. Но, като цяло, гледам да не оставам сама с мислите си. Не е за пред хора какви мисли ми идват, затова. Те колко са мои не е много ясно, защото главата ми е по-скоро като хан – всякакви влизат, вършат ги всякакви и излизат, уж. Обикновено ги неутрализирам с нещо – работа, любими, приятели, книги, филми. Като ханджия, който си чопли нещо по бара и не обръща внимание на навлеците. И те се повъртят, помотаят малко и после изчезват. 

Днес, обаче, се хванах да гладя. Това е една от най-ненавистните ми домакински дейности – аз съм по водните спортове, та затова се беше натрупала гладяема купчина като за средно голям хотел – 13 ризи и един панталон.

Някои хора гладят пред телевизора, но аз не мога да се преодолея. Струва ми се, че ако го направя дори веднъж може да се пристрастя, а оттам до тв-канал романтика е само една крачка. И после докато се осъзная, ще играя на живо нечия свекърва, която гледа сериал съдържащ диалог от рода „Не плачи за нея, тя не е твоя майка.”

Така, че си зяпах в стената и в ризите и, понеже скучаех ужасно, а и ми беше досадно, нямаше как да избегна достъпа на неканени мисли до централния си мозък.

Някои ги натирих още на влизане, но ето част от тези, които бяха по-настоятелни. Сложих им заглавия с цел да намекна метафоричния им смисъл и за повече яснота, ако ме разбирате. А?

Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния II

Може ли нормален, 40 годишен мъж, иначе интелигентен, мил, готви и пазарува, да не може да се научи как да извади една тениска от гардероба, без да остави всичко друго вътре на топка? И ако да, как, по дяволите? 

Момчетата никога не порасват

И може ли, и как, да го накараш хем да остане забавен, възхитително откачен и най-вече щастлив като 16 годишен хлапак, а същевременно да приема редките (!) ти забележки като възрастен, без да счита всяка за ужасно и несправедливо обвинение?

Приятелите помнят песента на сърцето ти, дори когато ти си я забравил.

Можем ли да си позволим да посочваме грешките на партньора си (тук не говоря за тъпите тениски, майната им) без да се счита, че се опитваме да го променим по свой образ и подобие, което си е гадно ако ни го правят на нас, нали така? Когато споделяме различното си мнение с приятелите си – може и даже е приятелско някак, но има ли секс и/или брак, вече не бива. Или? 

Мъжете са от Марс, жените харчат навсякъде

Възможно ли е да накараш един мъж да разбере, че фактът че искаш да живееш добре, не означава, че го притискаш да бачка като изоглавен? И да вземе да се отпусне и да го дава по щастливо? Че ще го обичаш всякак, но не и ако е кисел и изнервен нон-стоп. И че не си ти виновна, че той е работохолик и просто обича да печели, все пак. 

Не гледай тресчицата в окото на другия, а първо виж гредата в своето. (или както там беше)

Изобщо, можем ли да недоволстваме срещу другите, докато осъзнаваме, че не сме перфектни? Желанието да променим някакви скапани детайли, които не струват (ако приемем, че ама наистина не струват) дава ли ни право да се борим, при положение, че всичко друго е наред? Или трябва да си налягаме парцалите и да правим компромиси в полза на това „всичко друго”. 

Без заглавие

И къде, по дяволите, може да се намери свястна стойка за гладене, чиято текстилна част да не се разпада след третото такова?

Advertisements

Коментари

11 thoughts on “Неделни женски размисли

  1. просто не се глади на стойка 🙂
    ненавиждам дъските за гладене. баси безмислените уреди. тесни, клатещи се и с грозни дамаски :-).

    гладя на кухненската маса, която на практика е плот. голяяяямо, та да мога да се разгърна ръкомахайки, та чак докато си изгоря ръцете от художествени изпълнения.

    възможно е да накараш мъж да проумее какво е „да живеем спокойно и добре“, без да получаваме 500 хиляди единия. става работата.

    е такива работи, order disorder-ски.

    Posted by jack | септември 30, 2007, 20:15
  2. Не искам да звуча фаталистично, но нали знаеш, че точно малките камъчета преобръщат колата. 🙂
    То правото да се борим никой не ни го оспорва, ама въпросът е какво ще постигнем? 🙂

    Posted by Вера | октомври 1, 2007, 11:44
  3. да. „право“ е неточно. но преобръщането на колата важи и в двете посоки. човек трябва да се грижи и за своите чувства – да ги поддържа и прочее. ако нещо започне много да му пречи, как да направи така, че хем да мъчи другия, хем да мъчи себе си.

    разбирам, че ако имаш отговор на това, вероятно ще ти дадат нобелова награда 🙂 🙂

    Posted by marsian | октомври 1, 2007, 12:36
  4. 🙂 лапсусите са интересно нещо, … показателно 😉
    исках да кажа „да НЕ мъчи“.

    Posted by marsian | октомври 1, 2007, 12:37
  5. ние се опитваме да говорим. когато обсъдим грижата, тя става по-безпредметна и лесно преодолима. за съжаление понякога млъкваме, като най-често аз бягам по този начин, и забелязвам, че това вместо да успокои нещата, натежава във въздуха и мъчи. дали винаги това работи, не съм сигурен.

    но пък покрай марсианец като теб ми изглежда трудно човек да има грижи 🙂

    Posted by vladie | октомври 1, 2007, 13:29
  6. обсъждането е вариант, обаче виж параграф 2 за момчетата 😉

    дааа. иначе благодаря за последното, но да знаеш, че само изглежда. питай човека 🙂 🙂

    Posted by marsian | октомври 1, 2007, 15:17
  7. Днес бях на същата вълна. Но откъм другия бряг. Ужасен, впечатлен, изненадан и потресен съм от еднаквостта (ака универсалността) на ситуацията. Ние *СМЕ* герои в бразилски сериал. Точка.

    Или пък не 😉

    Posted by old faust | октомври 1, 2007, 22:08
  8. не. бразилците не са чак толкова напред с материала. нещата са отвъд, отвъд… точка. 🙂

    Posted by marsian | октомври 2, 2007, 01:06
  9. По последната точка: реших проблема с дамаската като покрих проклетата дъска с калъф от някаква метализирана материя. Сребрист е на цвят, с връзки, пере се в пералня без проблем. Освен това много помага при гладене – нагорещява се от ютията и „подпира“ плата от обратната страна. Подобни калъфи има в Хит и Практикер.

    Posted by Антония | октомври 6, 2007, 00:04
  10. уф, добре.
    все се надявах някой да каже, че гладенето е буржоазна отживелица и опиум за народа. спри да гладиш, щом не те кефи един вид. но то се видя, че няма да я бъде. отивам да си търся сребърна дамаска 😉

    Posted by marsian | октомври 6, 2007, 09:51
  11. Аз пък си разреших проблема с гладенето по нестандартен начин – намерих си любим, който обожава да глади!!! 🙂

    Posted by Ивката | октомври 11, 2007, 18:08

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: